Патърсън незабавно изпълни желанието му.
— Ами ако ще пишеш за Русия, в никакъв случай не зачеквай чеченската тема. Хората пет пари не дават за Чечня. — Той прекъсна за миг, колкото да си поръча „едно тъъъничко резенче тирамису, ама ей толкоз тънко“, после продължи: — Същото важи и за Горбачов, и за Елцин, и за негово себичие, блаженопочившия Солженицин. Това е дъвкано, дъвкано, та не е останало нищо. Вече си писал за Платов, Чернобил е интересен колкото ланския сняг, така че… абе дръж се за шпионите. Но гледай да има повече отровни чадъри, тайни заговори на КГБ за премахването на Рейгън или Тачър, неопровержими доказателства, че Лий Харви Осуалд е незаконно дете на Рудолф Нуреев и Светлана Алилуева. Нещо, което да накара „Дейли Мейл“ да плесне физиономията ти на първа страница. С една дума: сензация.
Гръцкият бизнесмен току-що се бе признал за окончателно победен от купичката с ризото. Гадис се чувстваше едновременно поласкан и озадачен, че Патърсън го смята способен на подобни епохални разкрития. Но се боеше, че кутиите на Холи Левет можеха да се окажат пълни с постни клюки, измислици и фантасмагории от руския подземен свят. А за момента, освен с тези кутии той не разполагаше с нищо друго.
— Наемам се да го направя — каза накрая той.
— Много добре. — Патърсън подсвирна радостно, наблюдавайки пристигането на тирамисуто. — Така. А сега какво ще кажеш за по едно кафе?
4
Осем часа по-късно Гадис отиде на вечеря в дома на Шарлот Бърг в Хампстед. Двамата с Шарлот бяха състуденти от Кеймбридж, навремето бяха живели на квартира в един и същ апартамент и за кратко време бяха станали гаджета, преди той да се ожени. Бивш военен кореспондент, тя още носеше белезите от Босна, Руанда и Западния бряг под измамното лустро на светска дама с леко повехнал чар. Докато вечеряха печено пиле, приготвено от съпруга й Пол, Шарлот сподели подробности за новия си проект — журналистическо разследване, което се бе договорила да продаде на „Сънди Таймс“ и което според нея щеше да предизвика най-големия политически скандал на десетилетието.
— Ще бъде сензация — заяви тя.
Гадис си отбеляза наум, че в рамките на един ден за втори път чуваше тази дума.
— Каква по-точно?
— Е, ако ти кажа сега, няма да е никаква сензация, нали така?
Това беше част от играта. Както често се случва между добри приятели, Шарлот и Сам бяха и съперници, които ревниво се дебнеха. Тяхното съперничество беше на професионална основа, чисто интелектуално и двамата никога не го вземаха много на сериозно.
— Какво си спомняш за Мелита Норуд? — попита го тя.
Сам погледна през масата към Пол, който съсредоточено обираше остатъците от соса в чинията си с парченце франзела. Норуд беше известна като „бабата шпионка“, разконспирирана през 1999 г., която през 40-те и 50-те години на миналия век бе издавала на Съветите ядрените тайни на Великобритания.
— Спомням си, че работата някак се потули. Шпионирала била за Сталин, като по този начин ускорила с пет години съветската ядрена програма, но властите я оставиха да си умре мирно и тихо в леглото, понеже не искаха да ги обвинят, че съдят една осемдесетгодишна баба за държавна измяна. Защо питаш?
Шарлот бутна чинията си настрана. Тя беше темпераментна жена, свикнала да подсилва мислите си с жестове и отличаваща се с ненаситен апетит за цигари, алкохол и информация. Пол беше единственият мъж в живота й, успял да я изтърпи с всичките й противоречия.
— Майната й на Мелита Норуд — каза внезапно тя, грабна по погрешка чашата на Сам и я пресуши на един дъх.
— Щом казваш…
— А какво мислиш за Роджър Холис?
— Какво да мисля?
— Вярваш ли например че е бил изменник?
Сър Роджър Холис беше сива зона в историята на британското разузнаване. През 1981 г. журналистът Чапман Пинчър бе издал книга, превърнала се в бестселър — „Измяната е техен занаят“ — в която се твърдеше, че Холис, бивш директор на МИ5, бил шпионин на КГБ. Гадис беше чел книгата още като юноша. Той си спомняше и днес яркочервената корица със сянката на сърпа и чука напряко през нея; дори баща му го бе помолил да му я заеме по време на една семейна ваканция в Съсекс.
— Честно казано, отдавна не се бях сещал за Холис — отвърна той. — Твърденията на Пинчър така и не бяха доказани. Това ли е темата, по която работиш? Това ли е сензацията? Да не би да има връзка между Холис и Норуд? Тя е работила съвместно с някакъв шпионин на КГБ с кодово име Хънт, който така и не бил идентифициран. Или може би Хънте Холис?
Шарлот се засмя. Тя обичаше да сондира обширните исторически познания на Гадис.