Выбрать главу

— При Пиърс?! Но защо?

Какво обяснение да съчини сега? В това, което искаше от нея, нямаше логика. С последни сили мозъкът му скалъпи поредната нескопосана лъжа.

— Аз работя в колежа, на две крачки от там.

— Ами тогава защо да не ти я донеса лично?

— Нали знаеш охраната, големи досадници са. Или ще я загубят, или ще ти кажат, че не ме познават. — Гадис вече сам се изумяваше от ловкостта, с която се бе научил да лъже. — „Донмар“ е на 300–400 метра от тук. Всеки ден се отбивам да пия кафе. Може да я оставиш и на касата. Ако намериш нещо, обади ми се на този номер.

Той й даде домашния телефон на Таня, като се питаше дали е безопасно да му звъни там.

— Що за номер е пък този?

— На колежа. — На Гадис му призляваше от съчиняване на лъжи и оправдания и реши да смени темата. — За какво е прослушването?

— За една пиеса.

Но той дори не чу отговора й. Съзнанието му беше изцяло заето от касетата.

— Виж, дали ще имаш възможност да я потърсиш днес?

Търпението на Холи най-после се изчерпа.

— Сам, казах ти: ще потърся тази скапана касета. Но мисля, че само ще ти бъде от полза, ако престанеш да се държиш като параноиден шизофреник и ми кажеш какво, по дяволите, става с теб! Опитай се да ме поканиш на вечеря. Да ме попиташ как съм. Не е толкова трудно. Навремето, доколкото си спомням, доста добре се разбирахме. А сега се обаждаш само да ми даваш нареждания, сякаш съм ти някаква скапана секретарка!

— Толкова съжалявам! — Единственото му желание в този миг бе да е с нея, само двамата заедно, да знае, че Мин е в безопасност, че пред кабинета му в колежа го чакат студенти за консултация и съвет. Но всичко това му бе отнето.

— Няма нищо. Надявам се само, че си откровен с мен. — Тя замълча, после попита: — Друга ли има?

Гадис погледна встрани към преминаващите коли и поклати глава.

— Уверявам те, не е това. Става дума за дъщ… — Той спря навреме, като едва не се задави. Никога през живота си не се бе чувствал толкова безпомощен.

— Сам?

— Моля те, не се тревожи за мен. Просто намери касетата. Нямаш представа колко важна може да се окаже.

53

Гадис се върна в къщата на Таня й заключи вратата. В стаята на Джеръми имаше лаптоп и с помощта на „Гугъл“ той откри детската градина на Мин. Набра номера от домашния телефон в къщата. За негово облекчение директорката го увери на развален английски, че Мин е „абсолютно добре“ и както обикновено щяла да си тръгне за вкъщи „след няколко минути“. Гадис затвори телефона, запали цигара и излезе на двора — тясно оградено пространство, към което гледаха повече от дузина прозорци на поне пет-шест сгради, но тук той се чувстваше в безопасност от дебнещите очи на ФСС. Извади смачканата бележка от джоба си и я прочете още веднъж:

В БАНКОВАТА ВИ СМЕТКА ЩЕ БЪДЕ ПРЕВЕДЕНА СУМАТА ОТ СТО ХИЛЯДИ ЛИРИ. СМЯТАМЕ, ЧЕ ТОВА Е ДОСТАТЪЧНА ЦЕНА ЗА МЪЛЧАНИЕТО ВИ.

Нещо в текста му се струваше подозрително. Ако руснаците знаеха домашния му адрес, можеха просто да го убият. Защо им бе притрябвало да си губят времето с нескопосно изнудване? След като ФСС последователно премахваше всички, свързани с Дрезден, Платов нямаше никакъв интерес да купува мълчанието на Гадис. Цялата му политическа кариера, репутацията му, самото му оставане на власт — всичко това струваше много повече от 100 000 лири. Гадис си припомни и уверението на Таня, че ФСС не знае нищо за интереса му към Едуард Крейн. Откъде тогава бяха научили за Барселона? Откъде знаеха за Наташа и Мин? Само МИ6 имаше достъп до тази информация. Само и единствено Бренан би могъл да е авторът на тази бележка.

Той влезе вътре и седна срещу телефона, като се молеше Холи да позвъни, но същевременно съзнаваше, че това няма да стане толкова бързо. Прослушването й щеше да продължи до пет или дори шест, после може би щеше да вечеря някъде с приятели и едва тогава да се прибере. Той изобщо не беше сигурен, че веднага ще се заеме да търси касетата.

Гадис съзнаваше, че при вида на онези снимки бе изпаднал в паника. Беше се държал като страхливец. Беше поверил съдбата си и съдбата на дъщеря си в ръцете на Холи, с което бе застрашил и нейния живот, тъй като онези нямаше да се поколебаят да я премахнат, ако разберяха, че разполага с доказателство срещу Платов. Трябваше сам да отиде до Тайт Стрийт; да проникне по някакъв начин в сградата и ако се наложи, да разбие мазето.

Под мивката в кухнята откри кутия с инструменти. Вътре имаше малка ножовка, няколко отвертки и чук. Той ги взе и ги сложи в найлонова торбичка, без да има ясна представа какво всъщност смяташе да прави с тях. Опита се да събере мислите си, да прецени дали взема правилното решение, напускайки безопасността на тази къща. Но си каза, че няма избор. Заключи входната врата, излезе на Ърлс Корт Роуд и спря такси.