— Дали ще носи касетата? — попита той.
— Повече от сигурно — бе отговорът.
55
— Би ли ми обяснил какво става тук?
Холи подтичваше след Гадис нагоре по стълбището към апартамента. Две стъпала преди стълбищната площадка на третия етаж той внезапно я дръпна към себе си, наведе се към ухото й и прошепна:
— Слушай сега внимателно. — Тя се опитваше да се отскубне от ръцете му, но той я държеше здраво. — Не говори. След като влезем в апартамента, не казвай нищо. Иди до прозореца и дръпни завесите както винаги когато си сама вкъщи. Пусни радиото и засили звука докрай или колкото е възможно, без да побъркаш съседите. На диска, който открих в мазето, има запис на разпита на Сергей Платов, направен през 1988 година, когато се е опитвал да избяга на Запад. Заснет е от Боб Уилкинсън. Боб е мъртъв. Убиха го във Виена. Апартаментът ти вероятно е под наблюдение от МИ6 или руското ФСС. Много съжалявам, Холи. След като те пусна, не казвай каквото и да било.
Тя се отблъсна от него; очите й се наляха със сълзи.
— Боб? — произнесе беззвучно устата й, докато чертите й се преобразиха в лице на възрастна жена, лицето на Катя Левет. Той вдигна показалец до устните си и поклати глава, отчаяно молейки я да мълчи. Погледна към вратата на апартамента й, после й кимна окуражително да извади ключовете и да отвори. Холи изпълни точно указанията му — още с влизането си дръпна завесите и пусна радиото, усилено докрай. Гадис заключи вратата, отиде до телевизора и видя дивиди плейъра на земята до него. На канапето лежеше стар вестник. Той извади химикалка и написа в полето: Имаш ли празни дискове?
Холи бе наклонила глава на една страна, сякаш го оглеждаше преценяващо. Той си даваше сметка, че рано или късно ще им се наложи да разговарят, затова й прошепна, без да знае кой ги подслушва и какво чува:
— Дисковете, на които си записваш демо клипове. Имаш ли празни?
Тя кимна.
— Разбира се. Имам колкото щеш.
В погледа му се четеше печал, когато се пресегна и хвана ръката й.
— Не се бой. Всичко ще бъде наред.
— Не се боя — каза тихо тя и издърпа ръката си.
Гадис извади диска от найлоновия калъф и го постави в плейъра. След няколко секунди на екрана се появи онова, за което бе мечтал. На дървен стол в добре осветена всекидневна някъде из германските предградия беше седнал Сергей Платов — по-млад, наистина, но без съмнение той. Докато събираше материал за книгата си „Царе“, Гадис бе прегледал десетки снимки на сегашния руски президент от младите му години. Платов беше с бяла риза и раирана вратовръзка; плътните му, леко нацупени устни блестяха на безпощадната светлина на прожектора. Косата му беше внимателно сресана на път отляво. Изглеждаше спокоен и отпуснат. На масата пред него имаше чаша вода. Чу се глас зад кадър:
„И така, да започваме. Бихте ли се представили, моля?“
Беше Уилкинсън. Нямаше никакво съмнение. Сякаш за да потвърди, Холи, която надничаше зад рамото на Гадис, тихо изрече:
— Но това е гласът на Боб! — И сложи ръка върху тила му.
Платов заговори на руски:
„Казвам се Сергей Спиридонович Платов. Имам чин майор от Комитет государственной безопасности. Живея на Радебергер Щрасе със съпругата и дъщеря си. Аз съм един от осемте офицери на КГБ, базирани в Дрезден под командването на полковник Анатолий Лубков. Работя в сферата на политическото разузнаване и контраразузнаването.“
„Каква е официалната ви длъжност?“ — попита Уилкинсън. Засега той не се бе появил в кадър и Гадис подозираше, че няма да го направи и до края.
„Заместник-директор на Дружеството за германо-съветска дружба. Задълженията ми предполагат да служа за връзка между КГБ и източногерманските служби ЩАЗИ.“
„Бихте ли потвърдили названието на тази операция?“
„Луч“ — отвърна Платов, без да се поколебае.
Гадис отклони за момент поглед от екрана, като се опитваше да си възстанови подробностите на плана. „Луч“ означаваше лъч светлина, а операцията бе имала за цел изграждането в Източна Германия на агентурна мрежа, която да продължи да подава информация на Центъра в Москва и след евентуалното рухване на комунистическия режим. МИ6 бяха научили за подготовката й през 1986 г. И очевидно с този разпит Уилкинсън целеше да оцени готовността на Платов за издаване на държавни тайни.
Разпитът продължаваше около два часа; на няколко пъти Гадис превъртя диска напред, но не забеляза каквато и да било промяна нито в разположението на камерата, нито в нечовешкото самообладание на Платов. Нямаше време да изгледа всичко докрай. Той извади диска и го подаде на Холи.