Таня, която позвъняването на Дез бе сварило по средата на четиричасова среща в кабинета на сър Джон Бренан, изруга тихичко в слушалката и го увери, че този път ще „отреже топките на Сам Гадис“ при първа възможност.
— Внимавай, може да го заболи — каза Дез и затвори.
След един час отново й позвъни с актуализирана информация.
— Полярна мечка доста се забави вътре. Завесите на прозорците са спуснати, от апартамента дъни музика, представям си какво правят със сладката Холи Левет…
— Холи е с него?
— Аха. Появи се преди около четвърт час.
Дез се запита дали Таня не бе развила някакви чувства към Полярна мечка. Не долови ли току-що нотка на ревност в тона й?
— Има и още нещо… — не довърши той.
— Казвай!
— След Холи по Тайт Стрийт подтичваше опашка. Мъж на около трийсет, бял, брат близнак или двойник на Долф Лундгрен. Освен това през улицата забелязвам паркиран мерцедес, от който се вижда прозорецът на дневната й. Вътре е Долф заедно с още някакъв мъж.
— ФСС? — попита Таня.
— ФСС — отвърна Дез. — Проверих регистрационния номер. Колата е на руското посолство.
57
Първоначално Таня бе останала с впечатление, че срещата й с Бренан ще бъде на четири очи. Когато Дез й позвъни първия път, тя току-що бе осведомила шефа си, че укрива Гадис в дома си в Ърлс Корт, „докато не намерим друг начин да го опазим“. Бренан спокойно бе приел новината, както и разкритието, че Таня бе активирала две отделни агентурни мрежи в Австрия и Будапеща, за да ексфилтрира Гадис от Виена.
Ала появата в кабинета на Максим Кепица малко след втория й разговор с Дез я изуми. До този момент, дори да изпитваше съмнения, тя бе предпочела да прилага по отношение на Бренан презумпцията за невинност и го смяташе за, общо взето, почтен човек. В края на краищата убийството на Уилкинсън в Клайнес Кафе можеше да е и чиста случайност; тя нямаше доказателства, че шефът й е сигнализирал на ФСС за движенията на бившия си колега. Ала от държането на Кепица и особено от дебелашката мечешка прегръдка, с която удостои шефа й още с пристигането си, вонеше на гнило.
— Мистър Кепица е дошъл, за да ни помогне да изясним случилото се във Виена — започна Бренан.
— Ах, нима?
Таня помнеше какво бе казала на Гадис, докато се връщаха от „Гетуик“. Не съм се хванала на тази работа, за да гледам как шефът ми се мазни на Кремъл и излага на риск живота на невинни. Вече всичко беше ясно. Тя нямаше намерение да продължи и занапред да служи на човек, който бе готов да си затвори очите пред хладнокръвното убийство на поне двама британски граждани, само и само да запази статуквото на отношенията между Уестминстър и Москва.
— Ето как стоят нещата — продължи Бренан. — Британското правителство има подписани договори с Русия в гражданската и военната област на стойност десетки милиарди рубли. Тяхното изпълнение ще бъде сериозно застрашено от всякаква смяна на кремълското ръководство.
— Смятате ли? — Това бе една от най-нескопосаните теории, които Таня бе чувала през цялата си кариера на Воксхол Крос.
— Ти знаеш, Таня, не по зле от мен самия, че човекът, който има най-големи шансове да замени Сергей Платов при евентуални избори в Русия, е крайно враждебен към Великобритания, Съединените щати, към целия европейски проект. Едва ли би било в наш интерес да спомогнем за идването на власт на подобен индивид.
В класацията на Таня за версии, съшити с бели конци, тази теория твърдо зае второто място. Кепица обаче кимаше енергично. Изведнъж Таня разбра накъде биеше Бренан. Беше очевидно. Защо не се бе досетила преди? Платов знаеше, че оригиналният запис на разпита му е у Бренан. МИ6 от години използваха записа, за да упражняват натиск върху него. Ако в един момент Москва станеше твърде несговорчива, Бренан просто щеше да му набие обръчите с помощта на касетата. „Не пипай природния ни газ.“ „Подшушни там нещо на иранците.“ МИ6 трябваше да са луди, за да свалят президент на Русия, когото държаха под контрол.
— Готови сме да предложим на доктор Гадис сто хиляди лири, което е горе-долу толкова, колкото му е нужно, за да се измъкне от бремето на непосилни дългове. — Бренан крачеше из кабинета си, като от време на време се спираше, за да погали с ръка гърба на един том на сър Уинстън Чърчил. — В замяна на това той се задължава да преустанови веднъж завинаги всякакви научни изследвания и академични публикации относно Едуард Крейн и агента, наречен Атила. Освен това, разбира се, доктор Гадис се ангажира да изтрие от паметта си факта, че господин Платов в момент на младежко своеволие е предложил услугите си на МИ6 в един исторически период, който е бил доста напрегнат за страната му. — Кепица нервно се покашля. Бренан улови погледа му и озари втория секретар с блага усмивка. — От своя страна Максим ще се погрижи разните безотговорни елементи в руския държавен апарат, които, макар и дълбоко погрешно, може да са си внушили, че едва ли не действат по указания на господин Платов, да бъдат поставени под контрола на ФСС. С други думи, ще им бъде наредено да преустановят всякакви активни действия срещу доктор Гадис, който в края на краищата е британски гражданин и учен с доста солидна международна репутация. Единственото, което искаме, е тази врява да утихне, за да си гледаме работата на спокойствие.