— Вярно ли е, Максим? — попита Бренан.
Кепица тръгна към вратата.
— Тази среща приключи — изръмжа той, като хвърли на Бренан погледа на човек, който вече планира отмъщението си. — А следващия път, когато реша да те навестя, Джон, очаквам към мен да се отнасят с повече уважение.
58
Стъмваше се, когато Гадис излезе от сградата на Холи и застана за момент на Тайт Стрийт, поглеждайки към моравото небе. Под палтото си носеше скрити два диска, а в лявата ръка — плик, адресиран до негов колега в Съединените щати, в който имаше трети диск.
Адски му се пушеше. Извади пакета цигари от джоба си, драсна клечка кибрит и поднесе огънчето към лицето си. Това бе единствената му грешка този ден. Пламъкът освети за миг лицето му.
— Този го познавам — каза Карл Щилке.
— Кой? — обади се Грек. — Онзи, който излезе ли?
— Видях го в събота. Във Виена. Беше на сватбата. Забелязах го след церемонията в Щатпарк.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Той се блъсна в мен.
Грек следеше с поглед Гадис, който тръгна на юг, право към колата. За момент им се стори, че идва при тях. Но той прекоси Ройъл Хоспитъл Роуд и спря до червената пощенска кутия, на няколко метра от мерцедеса. Пусна плика в процепа, после продължи да крачи на юг, по посока към реката. Мина толкова близо до тях, че ако протегнеше ръка, Грек можеше да го пипне; той също го позна: неидентифицираният мъж, излязъл от дома на Шарлот Бърг в онази нощ, когато бяха разбили кабинета й. Около метър и осемдесет, с кадифено сако и кожена чанта през рамо.
— Това е Сам — каза Грек. — Току-що пусна записа по пощата. Обади се на Кепица и му кажи да изпрати някого да разбие кутията. Аз ще го проследя.
Щилке кимна.
— Стой тук, Карл. Не мърдай от колата и дръж момичето под око. Когато ти кажа, че Сам е под контрол, влизаш при Холи и приключваш и с нея. Ясно ли е?
— Ясно.
Дез ги наблюдаваше. Малко по-рано той видя Полярна мечка да излиза от сградата и го наруга наум, че си бе запалил цигара, позволявайки на „Долф Лундгрен“ да види лицето му. После се запита защо на Полярна мечка му бе притрябвало да пуска някакво пакетче в червената пощенска кутия от южната страна на Ройъл Хоспитъл Роуд.
— Дано да не е онова, което си мисля — измърмори на себе си Дез, изваждайки мобилния телефон. — Та те ще ти го вземат, тъпчо, просто ще ти го отмъкнат!
Набра номера на Таня, но тя не отговаряше. Остави съобщение на гласовата й поща: „Полярна мечка излезе от сградата и пусна пакет в пощенска кутия на Ройъл Хоспитъл Роуд. Може да е и онзи запис. Звънни ми, когато можеш, окей? Тук май става напечено.“
Още не беше затворил телефона, когато Александър Грек слезе от мерцедеса и закопча догоре палтото си. Дез набра повторно номера на Таня, но пак попадна на гласова поща и остави ново съобщение: „Както ти казах, тук става напечено. Единият от ФСС тръгна след нашия човек. Полярна мечка върви към реката.“
Облегнат на каменния парапет, Гадис гледаше замислено към Батърси Парк на отсрещния бряг, когато чу зад гърба си мъжки глас:
— Извинете, сър…
Гласът беше плътен и някак дикторски напевен — глас на човек, свикнал да разчита на личния си чар.
— Да?
Гадис се обърна и видя добре облечен мъж на около трийсет и пет, който бе пресякъл крайбрежния булевард откъм южния край на Тайт Стрийт. Беше със светлокафяво палто; на краката си имаше скъпи обувки от естествена кожа. Шарлот би определила стила му като „постсъветски мутра шик“, но на Гадис в този момент не му беше до смях.
— Сам, нали?
— Познаваме ли се?
Гадис бе очаквал този момент. Знаеше, че рано или късно те ще дойдат.
— О, познаваме се, да-да — отвърна Грек и протегна ръка, която Гадис стисна с неохота. — Казвам се Александър Грек. Запознахме се в руското посолство през юли, не помните ли? Вие бяхте на благотворителния прием.
Тази лъжа беше толкова нагла, че Гадис усети странен прилив на сили.
— Само толкова ли можете?
— Моля?
— Прием в руското посолство? И то благотворителен? И при целия си опит, при всичките си професионални познания очаквате да се вържа?
Светлокафявите очи на Грек, толкова благи и предразполагащи в началото, леко се присвиха, като на стрелец, който се прицелва в мишената. Гадис току-що бе изхвърлил фаса от цигарата си в реката. Сега Грек на свой ред извади цигара от лъскава сребърна табакера и я запали с щракване на бензинова запалка „Зипо“.