Грек го погледна в очите, усетил, че лъже.
— Че кога успя да ги направиш? — попита той, твърдо решен да си възвърне част от наранената гордост. — Много се съмнявам, че казваш истината. Допускам, че единственото копие от касетата в момента е на дъното на една пощенска кутия на 500 метра от мястото, където се намираме. С други думи, блъфираш.
— Пробвай, да видим — отвърна Гадис.
Покрай тях мина влюбена двойка. Момичето имаше кръв на горната си устна и се подпираше на ръката на приятеля си. Гадис се вгледа и видя, че кръвта всъщност е червено мънисто от пиърсинг. Това го накара да се усмихне.
— Нещо смешно? — подразни го Грек. В този момент телефонът му иззвъня и той посегна към вътрешния си джоб. Таня и Гадис застанаха нащрек. Но той спокойно разкопча палтото си, бръкна бавно в джоба и извади телефона. — Спокойно! Вие какво си помислихте, че ще ви застрелям? Толкова ли е ниско мнението ви за мен?
Той погледна към дисплея. Беше получил съобщение от Кепица. Гадис и Таня се спогледаха, тя му кимна окуражаващо. Грек вдигна поглед към него и каза:
— Вие май ще се окажете прав, доктор Гадис. — После добави на руски: — Имам указания да ви оставя да се разпореждате с касетата. Давате ли ми дума, че сделката ни е в сила?
— Имате думата ми — отвърна Гадис.
Грек прибра телефона си, обърна се и тръгна към Челси Бридж. Поспря се за момент с гръб към тях, сякаш се чудеше какво да им каже на раздяла, но после отново закрачи, без повече да се обърне, и след секунди се разтвори в ярките отблясъци на лондонската нощ. Почти веднага след това Дез се появи изневиделица до Таня и каза „Здрасти“ на Гадис, сякаш бяха още в Берлин.
— Върни се при мерцедеса — каза му Таня. — Не изпускай Холи от поглед. И извикай някого да извади диска от пощенската кутия.
— Не си прави труда — обади се Гадис. — Той е за отвличане на вниманието, с демоклипове на Холи, които носи да показва по кастинги. Истинското копие дадох на чистачката на сградата, която още тази вечер ще го прати по пощата до моя колега в Принстън.
Дез кимна одобрително и прекоси крайбрежния булевард по посока към Тайт Стрийт. Гадис се облегна отново на каменния парапет и се загледа в реката. На пясъка до водата имаше изоставена дървена детска играчка.
— Ами Бренан? — попита той. — Шефът ти знае ли за сделката?
— Да. — Таня стоеше до него, ръцете им почти се докосваха. — Оригиналният запис бил на Воксхол Крос. Не знаех. Последната измежду многото му тайни от мен. Да кажем, че Бренан държи този запис, за да го използва срещу Платов, когато той реши да си придава твърде много важност.
— Реалполитик — отвърна Гадис, докато наблюдаваше как един червен двуетажен автобус премина билото на Албърт Бридж. — А какво ще стане с Грек?
Таня го хвана за ръката с тържествуващо изражение на лицето.
— Днес е последната му вечер в нашата прекрасна столица. Грек и Доронин още утре ще бъдат отзовани в Москва. Приятелчето им от мерцедеса също. Бренан ще поиска и смяната на Кепица.
Гадис искаше да я поздрави, но някаква смътна мисъл не му даваше мира.
— Тази работа няма да я бъде, разбираш ли?
— Кое няма да го бъде?
Едно увеселително корабче, натъпкано с шумна тълпа празнуващи, се носеше по течението.
— Сделката с Платов, кое! Какво ще стане с мен, когато го изритат от Кремъл? Рано или късно той ще загуби властта. И тогава онези ще дойдат да ме спипат.
— Съмнявам се. — В гласа й имаше убеденост, която му подейства успокояващо. — Платов е цар, това положително го разбираш. Той ще остане на трона, докато го държат краката и здравето му позволява. Защо според теб промени конституцията? За да може още двайсет години, може би трийсет да бъде несменяем. Пък и после ще му се налага да мисли за репутацията си. А този запис е в състояние постфактум да изтрие политическото му наследство. Той едва ли е такъв глупак, че да тръгне да те убива.
Тезата й беше наистина убедителна, а и Гадис се чувстваше твърде изнурен, за да спори. Той бръкна в джоба на палтото си и извади единия диск.
— Задръж го засега. Скрий го на сигурно място.
— Непременно. — Тя пъхна диска в джоба си, но не му благодари за доверието. Вместо това ръката й извади от джоба нещо друго, някаква хартийка. Беше изрезка от вестник.
— Видя ли обявата в „Таймс“?
Гадис поклати глава.
— Бях зает с това-онова. До три следобед бях под домашен арест, а после излязох по задачи.
Тя се усмихна.
— Хвърли един поглед.
Гадис разгъна изрезката. Беше от съботния брой на вестника. Въпросната обява в рубриката „ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ“ беше заградена в кръгче с червена химикалка.