Стела опря приклада в рамото си и доближи микрофона до устните си. И вместо да насочи пушката към приближаващата глутница, я вдигна към тавана.
И нададе вой.
Беше доста добра имитация на вика на водача, само че усилена стократно. Писъкът се понесе към тавана и отекна в пещерата.
Дивашкият вой накара водача да закове на място и да приклекне, очевидно уплашен от силата на крясъка.
Джейсън си спомни собствената си мисъл отпреди малко.
„В този тъмен свят колкото по-силно крещиш, толкова си по-страшен.“
Водачът отстъпи крачка назад, после още една, без да им обръща гръб. Останалите последваха примера му и заотстъпваха бавно, като се оглеждаха нервно.
После по някакъв незнаен сигнал глутницата се обърна и побягна към мрака, готова да преследва не толкова шумна плячка.
Джейсън зяпна Стела.
— Ти си изумителна!
Тя сви рамене и му върна пушката, която вече бе напълно изтощена. Обърна се, като се помъчи да скрие гордата си усмивка.
Продължиха напред. Поне беше останала достатъчно енергия за инфрачервения фенер, но колко още?
Джейсън наложи ускорено темпо и за няколко минути изминаха последните стотина метра. Подстанцията едва се виждаше високо над тях, осветена от две аварийни светлини.
Джейсън погледна стоманените скоби, забити в стената — изкачваха се на десетина етажа.
Предстоеше трудно катерене.
Стела посочи пещерата и каза:
— Там!
Джейсън се напрегна и рязко се завъртя в очакване на нова атака. Стела обаче сочеше към светлините от другата страна на реката. Транспортьорът бавно потегли покрай брега, отдалечаваше се.
Джейсън затаи дъх и след миг чу тройно изсвирване на клаксон.
Това беше уреченият сигнал.
Грей и Ковалски бяха живи. Бяха успели да овладеят противниковата машина и тръгваха срещу Дилан Райт.
„Сигурно са забавили заминаването си, докато стигнем стената.“
Не знаеше дали могат да го видят, но вдигна ръка.
„Късмет.“
Нямаше да е зле да запази малко късмет и за себе си.
Докато сваляше ръка, инфрачервеният фенер примигна и угасна и останаха в пълен мрак.
27.
30 април, 13:22
Рорайма, Бразилия
„Какво направих?“
Кендъл седеше на работната станция в основната лаборатория. Нямаше друг избор освен да се взира в големия плосък екран, показващ картина от монтирана на дърво камера. Доколкото можеше да прецени по резките нюанси на сивото, устройството записваше от сензор за слаба светлина. Виждаше се гъста гора с пълзящи растения и плътен балдахин от листа. Обективът беше насочен надолу към място, покрито с чакъл.
В средата имаше три високи клетки. Знаци предупреждаваха, че по тях тече ток, както по оградите между отделните нива на страховитата градина на Кътър.
„Това трябва да е най-долното ниво.“
Спомни си, че бе зърнал тази изолирана част от джунглата. Но какво още имаше там долу?
Гледаше как вкарват Джена в централната клетка. Ако се съдеше по начина, по който държеше ръцете си плътно до тялото си и гледаше да не доближава решетките, тя явно знаеше за опасността.
Рахеи затвори клетката.
— Госпожица Бек вече би трябвало да изпитва първите признаци на инфекцията — каза Кътър, който крачеше зад него, следван от Матео. — Главоболие, може би болки в шията.
— Моля те, не го прави — каза Кендъл.
Рахеи се отдалечи с двамата мъже, които зорко следяха джунглата с готови за действие оръжия и остени. Всички бързо се качиха в количката за голф, обърнаха и поеха по пътя, по който бяха дошли.
— Защо я закара там долу? — попита Кендъл. — Защо я оставяш сама?
— О, изобщо не е сама.
Сякаш за да докаже думите му, нещо мина пред камерата, но прекалено бързо, та Кендъл да успее да различи нещо друго освен огромни криви нокти и рошава козина. Въпреки това разпозна вида и възкликна ужасено:
— Не си…
Кътър сви рамене.
— Беше ранен експеримент, основан на твоя сценарий за запазване на видовете. „Възкресяване“ беше думата, която използваше, доколкото си спомням. Проста работа. Вземаш вече съществуващ вид, променяш генетичния му код с MAGE и CAGE техниките и възкресяваш древния му прародител.
Кендъл знаеше, че теоретично това е възможно, че лаборатории по цял свят се опитват да постигнат точно тази цел и че най-вероятно ще успеят през следващите няколко години. Мнозина вече търсеха начин да възкресят мамутите от ДНК на слонове, други се опитваха да съживят изчезналите странстващи гълъби от близките им роднини, а трети се мъчеха да получат отдавна измрелия зубър от генетичния код на съвременните говеда. Тези начинания имаха различни имена: „Съживяване и възстановяване“, „Проект Уруз“, дори един с подходящото название „Проект Лазар“, чиято цел бе възкресяването на австралийска жаба, раждаща през устата.