Дотук добре.
В станцията беше оставил малък контингент, който бе успял да отвори с взрив и горелки тунел през станцията към външния свят. Усилията на хората му отнеха повече време от очакваното, тъй като те внимаваха да не задействат противобункерните бомби, които бяха нагласени да се взривят, ако някой започне да ги бърника.
Но иначе всичко вървеше добре.
Сега оставаше само да подкара този свят към новия изход. Оръдието LRAD 4000X можеше да излъчва с непоносимата за ухото мощност от 162 децибела и имаше обхват от пет километра — дори повече, като се имаше предвид акустиката на тези пещери.
— След колко? — отново попита Дилан.
— След десетина минути! — отвърна един от хората му и дръпна кордата, за да стартира генератора.
Дилан трябваше да извика, за да го чуят през шума:
— Крайстчърч и Райли, при мен! Свалете по-малкото оръдие от покрива. Вземете акумулатора и дистанционното му за голямото.
Заповедта му бе изпълнена незабавно и безпрекословно, макар че не бе част от оригиналния план. Дилан и хората му знаеха какви ще са последиците от действията им, разбираха екологичните поражения, до които щеше да доведе пускането на тази изолирана и агресивна биосфера на свобода, но като се имаше предвид колко им се плаща, това нямаше значение. Оправянето на екологични катастрофи щеше да е проблем на някой друг.
Въпреки това го тормозеше фактът, че не знае цялата картина. Особено след това обаждане. Погледна радиостанцията в ръката си. Връзката с Южна Америка бе осъществена през станцията. Изглежда, Кътър Елвс бе решил да промени в последния момент параметрите на мисията. След като спазари тлъст бонус за опасен труд, Дилан в крайна сметка се съгласи и пропъди тревогите си.
Двеста хиляди отгоре осигуряваха доста спокойствие.
Крайстчърч скочи от транспортьора — носеше под мишница тежката шейсетсантиметрова чиния с такава лекота, сякаш беше топка за ръгби. Е, той си беше с телосложението на краен защитник с тези яки ръце и крака. Райли, който бе с една глава по-висок и с шейсет килограма по-лек, го следваше с акумулатора и кабелите.
Дилан им посочи тунела зад транспортьора, водещ към неизследвани досега части от пещерната система, и каза:
— Ще се наложи да излезем на лов.
— За какво? — попита Райли.
— За Volitox.
Двамата му подчинени се спогледаха. Не изглеждаха особено радостни. Дилан не ги винеше, но заповедта си беше заповед. Пък и той беше готов за предизвикателството. Ръката му легна върху дръжката на стария пистолет. Очакваше с нетърпение да изпробва уменията си срещу един от най-агресивните — и най-опасните — видове тук.
„Все пак, когато става въпрос за това адско място, никога не можеш да си достатъчно внимателен“ — помисли си той и пак погледна към преносимото акустично оръдие.
— Сър! — извика един от хората му и посочи две светлини в далечината.
Екипът на Маккинън се връщаше.
„Най-сетне.“
— Щом дойдат, започвате да прибирате всичко — каза той. — Дръжте канала открит, ако ми се наложи да се свържа с вас.
Всичко тук беше уредено и Дилан потегли. Все пак нещо го човъркаше, държеше го понапрегнат от обикновено. След като извървя петдесетина метра покрай реката, която изтичаше от Колизея, той погледна назад към светлините на работната площадка — и към другите две, които още прекосяваха пещерата.
Маккинън беше докладвал за успешната засада срещу снегомобила на Харингтън. Като прилежен войник шотландецът бе излязъл, за да се увери, че няма оцелели. Но след това Дилан не бе получавал други новини от заместника си.
Разсеян от неочакваното обаждане от Южна Америка, не се бе замислил върху това. Но сега…
Представи си онзи съобразителен американец, стрелящ от задната врата на снегомобила.
— Стойте — каза Дилан. Извади радиостанцията и набра канала на Маккинън. — Райт. Маккинън, какво е положението при теб?
Изчака трийсет секунди и повтори въпроса.
Пак нищо.
Въздъхна тежко и се свърза с работната площадка. Отговориха му незабавно.
— Сър?
— Оръдието сглобено ли е?
— Всичко е готово.
— Опитвайте се да се свържете с Маккинън. Ако не отговори, когато транспортьорът му стигне на трийсет метра от вас, активирайте оръдието.
— Но това ще…
— Направете го. Щом спрат, изключете оръдието и тръгнете въоръжени да обезопасите транспортьора.
— Слушам, сър.
Дилан свали радиостанцията.
„Дотук с изненадите.“