— Отровни са — каза момчето. — Пари ужасно, а после умираш.
При мисълта как безразсъдно беше навлязла в гората Джена трепна. Загледа се как тръните се скриват и се сети за друго увивно растение в австралийските джунгли, което бе въоръжено с подобни криви тръни. Опита се да си спомни името, но сгъстяващата се мъгла в съзнанието ѝ ѝ пречеше да мисли.
Мегатерият отново постави лапа върху чакъла и ноктите му издълбаха бразди. Страхът, който го задържаше, явно изчезваше.
Момчето я стисна за ръката.
Още сенки се размърдаха покрай поляната от всичките им страни.
Джена придърпа момчето зад себе си, готова да го защити, и му прошепна:
— Как се казваш?
13:48
Загрижен глас накара Кендъл да вдигне нос от бележките на Кътър. Той погледна и видя Ашуу да влиза в лабораторията. Изглеждаше разтревожена.
— As-tu vu Jori? — попита тя.
— Йори ли? — попита на френски Кътър, докато вървеше към нея. — Мислех, че е с теб.
Ашуу поклати глава.
Кендъл постави пръст върху текста, за да си отбележи мястото. През последните няколко минути четеше бързо, тъй като не бе сигурен колко време ще му даде Кътър да се запознае с материалите. Бележките бяха върху експериментите му с магнетизма за разрушаване на КНК нишките, разкъсването на железните гръбнаци с подходящия импулс. Кендъл си беше записал в бележник откритията му: „трябва да се генерира статично магнитно поле с плътност най-малко 0,465 тесла“.
— Ще проверим камерите — каза Кътър и докосна жена си по рамото, за да я успокои. — Знаеш какъв е. Винаги изследва нещо. На такава възраст е, че винаги е любопитен, хормоните му започват да се събуждат, мъчи се да си намери място в този свят между момчето и мъжа.
Кътър отиде при Кендъл и му даде знак да се разкара.
— Можеш да четеш това и после.
Кендъл избута стола си настрани и взе материалите със себе си. Беше угасил монитора, след като Джена излезе от клетката и тръгна към гората. Не искаше да гледа какво ще се случи нататък. Кътър включи монитора отново и на екрана се появи поляната насред гората.
Кендъл се канеше да се върне към бележките, когато някакво движение привлече вниманието му към екрана. Джена се беше върнала и стоеше с гръб към клетките — но вече не беше сама.
Някакво момче, въоръжено с остен, държеше ръката ѝ.
Кътър се наведе към монитора.
— Йори…
Ашуу забърза напред, видя екрана и ахна уплашено.
Кътър се обърна, сграбчи я за раменете и нежно, но твърдо я побутна към Матео.
— Стой тук, mon amour. Ще доведа момчето.
Кендъл продължаваше да се взира в екрана. Видя някаква голяма тъмна сянка да излиза на поляната. Каквото и да бе, създанието остана в периферията, но Кендъл предположи, че е същото, което бе зърнал по-рано. Представи си ноктите, рошавата тъмна козина.
„Мегатерий.“
Същество от последната ледена епоха.
— Вижте! — извика той и привлече вниманието на другите обратно към екрана.
Кътър приближи, погледна монитора и изруга.
Още сенки се движеха по края на поляната.
— Няма начин да стигнеш навреме — каза Кендъл. — Погледни обаче Джена. Виж я какво прави.
13:49
„Хайде…“
Джена гледаше камерата. Беше закрепена високо на едно дърво, насочена към поляната. От самото начало знаеше, че я наблюдават. За щастие, момчето знаеше къде се намира камерата.
Сега тя се взираше в обектива и сочеше с едната си ръка клетките, а с другата правеше движение, сякаш си прерязва гърлото.
„Изключете проклетото електричество.“
— Зелено! — извика момчето.
„Най-после.“
Обърна се към клетката. Имаха две възможности — да се скрият вътре с надеждата, че някой ще пусне отново тока, или да поемат по пътя на момчето през дърветата.
Изборът не бе труден.
Погледна мегатерия. Звярът беше наполовина на поляната, наполовина в гората и се колебаеше. Джена си помисли как се беше изправил в целия си четириметров ръст, спомни си дългите четирийсет и пет сантиметра нокти. Нямаше намерение да повери живота си — или живота на момчето — на тънките стоманени пръчки, независимо дали по тях тече ток, или не.
А и този ленивец не беше единственият, от който трябваше да се страхуват.
Беше успяла да зърне най-малко още четири.
Тя посочи покрива на клетката.
— Качвай се.
Йори ѝ даде остена и се покатери като маймуна по решетката. Щом се озова горе, Джена му върна оръжието. Йори приклекна да я прикрива, насочил включения остен към мегатерия на поляната.
Джена се хвана, постави крак на първата напречна пръчка — и видя как един ленивец изскочи от гората от другата страна на клетките и се понесе към нея.