Надникна да провери ситуацията в основната лаборатория. Матео вече бе сам и гледаше право към него. Ашуу вероятно беше излязла.
Кендъл погледна Матео в очите и натисна копчето.
Метна се навън и се хвърли по корем на пода.
Последва ледена експлозия с огромна сила — течният хелий се разшири осемстотин пъти при изпаряването си и изтласка кислорода. Прозорците в основната лаборатория се пръснаха в лицето на Матео. Парче магнит профуча над Кендъл и улучи редицата кислородни бутилки в съседното помещение. Те експлодираха от получената искра и избухнаха в огнено кълбо срещу смразяващия бял облак хелий, изригващ през счупения прозорец.
Кендъл не беше очаквал чак такава експлозия.
Изправи се с мъка и се запрепъва към изхода, като предпочете да излезе през прозореца вместо да използва въздушния шлюз.
„И без това май наруших изолацията.“
Матео лежеше на пода. Лицето му бе изгорено от огненото кълбо, от косата му не беше останало нищо. Наложи се да го прескочи, за да мине през прозореца и да се качи горе, за да намери телефон.
Нещо сграбчи крака му.
Погледна надолу и видя пръсти, вкопчени в глезена му.
Матео се надигна. Очите му блестяха насред почернялата плът.
Кендъл се опита да се освободи, но Матео вдигна един счупен стъклен цилиндър и го заби в хълбока му.
30.
30 април, 17:47
Земя Кралица Мод, Антарктида
— Гнездо на нимфи пред нас — обяви Крайстчърч и насочи инфрачервения лъч на акустичната пушка към брега на реката.
Дилан нареди да спрат и погледна през бинокъла за нощно виждане. На двайсет метра по-нататък до реката имаше малък вир, образуван от дига, подобна на онези, които строят бобрите.
Само че тази дига беше направена от кости.
Слепената с кал купчина счупени кости, ребра и други разлагащи се останки се издигаше на височина до кръста и образуваше дъга, която отделяше плиткия вир от реката. Във водата и по дигата се гърчеха и пълзяха стотици сиви голи охлюви. Най-малките бяха колкото дебел палец, а най-големите — колкото ръка до лакътя. Няколко пълзяха по брега през килима от мъх и водорасли.
Дилан видя как една от по-старите нимфи, както ги наричаха евфемистично, се сви и скочи от каменистия бряг, прелетя през вира и се гмурна в отвора на зловонната дига, за да изчезне в дълбините му.
Потръпна.
Гнездото още беше разбунено от акустичния удар, приключил преди около минута. Макар тунелът да се намираше зад оръдието, отзвукът и ехото бяха достигнали и дотук. Нискочестотният инфразвук бе накарал и Дилан да настръхне, все едно че някой драскаше с нокти по стъкло.
— Още десет метра напред и нагласяме оръдието — нареди той.
— Толкова близко? — обади се Райли.
При нормални обстоятелства Дилан не би търпял някой да оспорва заповед, но в този случай не винеше младия си подчинен. Самият той страстно мразеше тези гадни дребни ловци. Те бяха мерзост.
Но в момента се нуждаеше от един от тях.
— Размърдайте се — каза той.
Запристъпваха бавно и предпазливо напред. Нимфите атакуваха накуп. Да разбуниш гнездото им бе като да разръчкаш мравуняк. Изследователите използваха термина „изригване“ — когато цялото леговище се хвърляше напред в отговор на заплаха. Това бе една от най-ужасяващите гледки, които бе виждал — месоядна експлозия, способна да прелети десетки метри.
Затова разбираше загрижеността на Райли.
Все пак Дилан бе опитен ловец. Поведе лично, като внимаваше да не издава нито звук. Накрая вдигна юмрук и даде знак на Крайстчърч и Райли да минат от дясната му страна и да приготвят преносимото акустично оръдие.
Работеха като опитен екип. Крайстчърч вдигна високо чинията, за да може Райли да закрепи захранващите кабели. След като приключи, Райли застана зад другаря си с батериите в ръце.
Дилан посочи гнездото и вдигна палец.
Райли натисна копчето. Оръдието забръмча за момент, след което изкрещя към гнездото като подивяло банши. Реакцията бе мигновена. Макар и не така драматична като истинско изригване, гледката беше невероятна, като от най-долния кръг на ада.
Стотици сиви тела се загърчиха, заскачаха и се хвърлиха от гнездото в реката. Онези в локвите и по брега последваха отвратителните си братя — бягаха от шума като подгонени от вихрушка листа.
Дилан преброи до три и махна с ръка.
Райли изключи захранването и Крайстчърч свали чинията.
Дилан се втурна към вира, макар че скротумът му се бе стегнал при мисълта, че трябва да се приближи толкова до отвратителното гниещо гнездо. Потърси във водата, но откри целта си до купчината кости.