Самотен плужек, който се гърчеше вяло, зашеметен от звука.
Дилан го грабна, като внимаваше за кръглата му паст с остри като игли зъби. Държеше го за опашката — знаеше, че жлезите около устата са пълни с изгарящи плътта киселини, способни да прогорят ръкавицата му и да стигнат до кожата.
Забърза към реката, понесъл стръвта. Нимфата вече се съживяваше и изкарваше от мускулестите си сегменти малки крайници, подобни на краката на стоножка.
Когато започна да се гърчи по-яростно, Дилан извади ножа си, разпра ѝ корема и задържа изкорменото тяло по-далеч от себе си.
Кръвта потече в реката.
Изчака нимфата да спре да се гърчи и я пусна на брега. Наведе се и я върза с рибарска корда през средата, след което бързо отстъпи десет крачки назад.
Даде знак на другите да застанат от дясната му страна и да включат оръдието, като го държат насочено към купчината кости. Не искаше нимфите да се върнат в гнездото си, докато дебнеше. За разлика от тях, създанията, които искаше да примами, бяха глухи за акустичните атаки.
Клекна, свали автомата от рамото си и го постави до себе си. За тази плячка предпочиташе друго оръжие.
Извади пистолета „Хауда“ от кобура. Вече бе заредил двете цеви. Макар оръжието да бе на повече от столетие и бе използвано от предците му за лов на носорози и тигри, той го поддържаше в отлично състояние и очакваше, че ще стреля безотказно и след още сто години в ръцете на правнука му.
Но сега Дилан не ловуваше нещо така безобидно като лъв.
Плячката пристигна по-бързо, отколкото очакваше. Единственото предупреждение бе V-образната вълна, която се носеше към брега. В следващия миг от водата се издигна светещо кълбо на края на мускулесто пипало. Отровната топка преливаше в различни нюанси — яркосини, електрическо зелени, кървавочервени.
Не беше трудно да се разбере защо тези убийствени примамки запленяваха и привличаха обитателите на този тъмен свят, но Дилан не обърна внимание на представлението и дръпна назад ударника на едната цев.
Сферата се спусна към каменистия бряг, затърси слепешком и намери трупа на плужека. Нимфите бяха потомство на Volitox ignis, начален етап в развитието на чудовищния възрастен ловец.
Сферата преобърна безжизненото тяло. Странно нежното докосване не изгори плътта на нимфата, сякаш тази царица волитокс можеше да контролира изгарящите киселини. Малко се знаеше за жизнения цикъл на тези създания. Бяха прекалено агресивни и опасни за истинско изучаване, но учените вече бяха установили силния майчински инстинкт на кралиците.
И сега Дилан се възползва от него.
Със свободната си ръка подръпна кордата и придърпа трупа нагоре по брега. Примамваше царицата, като я караше да помисли, че малкото ѝ е още живо и се опитва да изпълзи.
Светещото кълбо затърси по пътя и пипалото се протегна да стигне отдалечаващото се тяло на нимфата. Накрая царицата трябваше да издигне тялото си над водата, за да продължи преследването.
„Крайно време беше.“
Главата ѝ се отпусна на брега, разкривайки тяло с формата на торпедо и размерите на косатка, но с кръгла уста, подобна на устата на минога, пълна с безброй наредени в спирала зъби като кукички.
Дилан пусна кордата и хвана пистолета с две ръце. Прицели се в основата на пипалото, където имаше огромен нервен възел, свързан директно с мозъка.
Един изстрел би трябвало да повали този звяр.
А ако пропуснеше, имаше още един патрон в другата цев.
„Никога не са ми нужни повече от два изстрела.“
Пръстът му се сви около спусъка…
… и в същия миг в тунела избухна стрелба.
Изненадан, Дилан трепна и пистолетът гръмна. Куршумът изкара искри от каменистия бряг и рикошира.
Престрелката в края на тунела продължи, съпътствана с характерния трясък на картечница.
„Какво става, по дяволите?“
17:52
Свит в кабината на транспортьора, Грей елиминира още един противник с изстрел в гърдите. Тялото на войника отлетя назад. Останал без патрони, той захвърли пушката и вдигна автомата „Хеклер и Кох“.
„Няма нищо по-хубаво от това да отмъкнеш кола, пълна с оръжие на враговете ти.“
Не че двамата бяха дошли невъоръжени.
Ковалски беше коленичил върху веригата от другата страна, скрит зад отворената бронирана врата — беше опрял оръжието си на ръба на вратата, в безопасност в това импровизирано картечно гнездо.
Около транспортьора лежаха пръснати тела.
Общо седем.
Останалите двама войници се отказаха от опита си да стигнат тунела и откриха огън по машината, след което побягнаха към дълбините на Колизея и изчезнаха в мрака.
Грей стреля напосоки по тях, но само изхаби муниции.