— Пещери — каза тя.
— Натам. — Кътър тръгна с останалите четирима мъже.
Джена вървеше между тях през опасната гора и стъпваше предпазливо там, където стъпваха те. Притискаше малкото към себе си, като от време на време го преместваше от едното си рамо на другото.
— Искате ли аз да го нося? — попита Кътър.
— Не.
Не можеше да обясни защо, но знаеше, че тя трябва да го носи. Създанията, които търсеха, не бяха тъпи животни. Бяха изчакали Йори да се покатери на клетката, преди да атакуват. И сега бяха отвлекли момчето, вероятно с надеждата, че неизречената заплаха ще прогони натрапниците от земите им. Ако искаше Йори да има някакъв шанс за оцеляване, тя трябваше да уважава интелигентността им.
Постепенно гората стана по-висока, зеленият балдахин — по-гъст. Слънчевата светлина отстъпи на изумруден здрач, а растящите по стволовете гъби сякаш засветиха по-силно. Растителността по земята също оредя, лишена от слънчеви лъчи.
Накрая тъмните сенки отпред се превърнаха в отвесни черни скали, покрити с лиани и орхидеи. Въздухът се изпълни с вонята на мокра козина и гниещо месо. Пред тях се появиха множество отвори на пещери. Някои изглеждаха естествени; други сякаш бяха разширени от драскане на нокти.
Кътър забави крачка.
Обитателите на тези пещери не се виждаха никакви.
— И сега какво? — попита Кътър.
— Аз трябва… да ида — измънка Джена. — Сама. Стойте тук.
Мина покрай Кътър и продължи сама напред. Вървя, докато не видя в тъмните пещери да се раздвижват по-тъмни сенки.
„Гледат ме…“
Вдигна малкото, кръстоса крака и седна по турски на земята, като го постави в скута си. То изплака недоволно, тупна я с ноктеста лапа, но после се успокои.
Джена седеше и чакаше.
По едно време започна да му тананика приспивна песничка — не помнеше думите, но мелодията беше останала в ума ѝ.
Накрая се появи самотен ленивец — очевидно женски, както си личеше по мръсните цицки на гърдите. Вдигна глава и тихо изпухтя.
Малкото се размърда, обърна глава към звука и изплака в отговор.
„Несъмнено е майката.“
Джена много бавно остави малкото на земята и се отдръпна, свела покорно глава.
Женската пристъпи напред, взе нежно малкото с една лапа и го притисна към гърдите си, след което се обърна и тръгна тежко към леговището си.
Джена отново седна и зачака. От време на време вирваше брадичка и имитираше пухтенето. Ленивците я бяха видели да се движи по клоните с Йори и сигурно смятаха, че той е нейно дете. Точно затова тя трябваше да донесе малкото. За да може миризмата му да полепне по нея. Да засили усещането, че е майка.
Изминаха десетина минути и тя откри, че ѝ е още по-трудно да мисли. За момент дори забрави защо е тук. Започна да се изправя. И тогава отново забеляза движение. Някаква малка фигура изтича от една пещера отляво.
Йори дотича и се метна върху нея с такава сила, че я събори по гръб.
— Внимавай — дрезгаво рече тя.
Той ѝ помогна да се изправи. Джена се надигна внимателно.
И тогава едър мъжкар изскочи от пещерата и се понесе към нея. Джена избута Йори зад себе си — знаеше, че ако побегне, и двамата ще умрат. Остана на място, разперила ръце, за да прикрие момчето. Държеше главата си извърната настрани, за да не предизвиква мъжкаря.
Мегатерият рязко спря и почти опря нос в лицето ѝ. Дъхът му, вонящ на кръв, месо и ярост, издуха косите от потното ѝ чело. Джена знаеше, че това е същото създание, което я беше проследило до края на поляната.
Ленивецът я подуши от лицето до слабините, след което я побутна с нос — не за да я отпрати, а с нещо като признание, сякаш казваше „и аз те познавам“.
Започна да се обръща и Джена отстъпи крачка назад.
В смълчаната джунгла отекна изстрел.
Ухото на мъжкаря експлодира в пихтия от кръв и козина. Той изрева, завъртя се, цапардоса Джена и я запрати във въздуха.
Втори изстрел го улучи в хълбока.
— Бягай, Йори — изпъшка Джена, като се мъчеше да си поеме дъх след удара.
Вместо това момчето пристъпи да ѝ помогне. Кътър видя това и се втурна приведен към тях, за да защити сина си.
Трети куршум улучи звяра в главата, но отскочи от дебелия му череп. Джена видя Рахеи, легнала по корем при едни нападали камъни до отвесната скала. Сигурно беше изпълзяла до тази позиция много бавно, без да я усетят дори животните.
Кътър сграбчи Йори за ръката и го дръпна назад.
Мъжкарят забеляза движението и нападна.
Джена успя да събори Йори на земята и се претърколи върху него. Кътър посрещна цялата ярост на звяра и беше проснат по гръб, един нокът раздра елечето и ризата, оставяйки кървава следа по гърдите му.