Мъжете зад Кътър откриха огън.
Горкият звяр се приведе срещу залпа, сякаш се мъчеше да устои на силен вятър. Но дори неговото масивно туловище не можеше да понася дълго подобни поражения. Ленивецът потръпна и падна тежко на земята.
Джена и Йори вдигнаха Кътър от земята.
Рахеи скочи от позицията си с лекотата на газела. Очевидно ликуваше за своята роля в повалянето на звяра. Въпреки това държеше под око отворите на пещерите.
От един от тунелите изскочи по-дребен мегатерий, може би партньорка на поваления мъжкар. Рахеи вдигна пушката си и стреля, но куршумът само одраска рамото на звяра. Той спря рязко, замахна с лапа и от лапата излетя нещо, увито в листо. Докато нещото се носеше във въздуха, листото се разви и отлетя настрани. Останалото — нещо малко и черно — улучи Рахеи по бузата.
Тя залитна назад, сякаш беше улучена от куршум. На бузата ѝ се беше лепнала малка черна жаба. Рахеи изпищя, пусна оръжието и задраска лицето си. Успя да махне жабата, но върху кожата ѝ остана кървавочервен отпечатък. Рахеи рухна на колене и се загърчи, сякаш беше получила апоплектичен удар.
Накрая падна настрани и остана да лежи неподвижно. Тя — най-добрата сред ловците — беше убита от нищо и никаква си жаба.
„От отровно творение на Кътър.“
Това сякаш бе знак за другите ленивци, които изскочиха от леговищата си, привлечени от писъка, кръвта и смъртта на един от тях.
Джена и останалите побягнаха през джунглата, гонени от ревящите зверове. Тичаха презглава, без дори да си правят труда да стрелят.
„Няма да успеем…“
Изведнъж зеленият балдахин над тях сякаш се разкъса и лъчите на ослепителното слънце проникнаха в сумрака. Яростни ветрове разлюляха гората. Машината горе ревеше по-силно от всички мегатерии заедно.
Уплашени и объркани, мегатериите спряха, после като един се обърнаха и изчезнаха в сенките.
От машината хвърлиха въжета, по които плавно се спуснаха мъже с тежки автоматични оръжия и защитни брони.
Групата на Кътър бързо бе обкръжена и обезоръжена.
Един от войниците тръгна към Джена.
— Много си трудна за откриване.
И вдигна лицевия предпазител на шлема си. Дори през мъглата Джена го позна — и се усмихна. Заля я облекчение, съпроводено с топлина, която идваше някъде от по-дълбоко, някакво ново и непознато чувство към този храбър мъж.
— Дрейк…
— Поне ме помниш. Това трябва да е добър знак. — Той пристъпи напред, заби във врата ѝ спринцовка и натисна буталото. — Малък подарък от доктор Хес.
14:39
От тъмната джунгла Кътър отново се издигаше към ярката светлина на деня. Огледа творението си, разделените на пояси градини, своя Галапагос в небето. Замисли се за момент за триумфите и провалите си.
Около него беше леярската пещ на еволюцията, задвижвана от един-единствен прост закон.
Оцеляване на най-приспособените.
Законът на джунглата.
Но в тази съвършена градина в душата му се промъкна съмнение, ярко зърно на нова възможност, показана му от една дребничка жена, от Ева в образа на парков рейнджър. Тя беше посочила един нов Едем, който може би не беше нужно да е толкова тъмен.
Днес той бе видял нещо ново.
Законът на джунглата не беше единственото, характерно за живота, за еволюцията. Наред с него имаше също толкова алтруизъм и дори морал, които можеха да са силни като всеки фактор на средата, вятър на промяна, който можеше да насочи света към едно по-жизнено, по-здраво съществуване.
„Да…“
Време беше да започне отначало, да засади нова градина.
Но за целта старата трябваше да умре и да бъде прекопана.
„Освен това тя е мое дело. Защо да я споделям със свят, който все още не е готов, който е твърде късоглед, за да я види така ясно като мен?“
Бръкна в джоба си и си представи зарядите, заложени в най-старите тунели под дъното на дупката.
Натисна копчето и активира обратното броене.
Бог беше създал небето и земята за седем дни.
Той щеше да унищожи своето творение за седем минути.
11:40
Планините Сиера Невада, Калифорния
Лиза седеше на задната седалка на „Додж Рам 2500“, който се носеше през базата на морските пехотинци. Придържаше с ръка закритата носилка на Нико, за да не се клати много. Отпред ефрейтор Джесъп седеше до приятеля си, червенобузия млад капелан Денис Йънг.
По нейна молба той бе натиснал газта до дупка и покритият пикап летеше през опустялата база. Нямаха време за дреболии като предупредителни знаци и светлини. Лиза погледна надолу към Нико. Кучето едва ли щеше да преживее следващите два часа. Всичките му важни органи отказваха.