Вместо това се посвети изцяло на работата си — търсеше и намираше утеха в суровата красота на пустошта, покой в смяната на сезоните, в този безкраен цикъл на смърт и прераждане. Но откри и истинско семейство в лицето на другите рейнджъри, в простото другарство на сродни души. И най-вече откри Нико.
Той отново изскимтя тихо, сякаш разбираше какво трябва да направи тя.
Джена се наведе и докосна с нос неговия.
„И аз те обичам, приятел.“
Част от нея отчаяно искаше да остане с него, но тя беше гледала как майка ѝ се изправя храбро срещу неизбежното. Сега бе неин ред.
Записът на събитията беше на сигурно място при Нико и Джена знаеше какво трябва да направи. Разтърка хълбока на Нико за последен път и изпълзя изпод трактора. Трябваше да примами другите колкото се може по-далеч от скривалището на хъскито. Съмняваше се, че онези, които я търсеха — които и да бяха, — знаят за служебното ѝ куче или ще им пука за него. Целта им бе да елиминират свидетелите, които можеха да говорят. След като я постигнеха, щяха да си тръгнат. Надяваше се, че след това някой ще дойде да я търси — и ще намери Нико и телефона.
Повече от това не можеше да направи.
Освен да накара ловците да се поизпотят, докато я хванат.
Затича се приведена, като се насочи към най-тъмната част на хълма. Успя да измине петдесет метра, когато отляво се чу вик — ликуващ рев на ловец, видял плячка.
Затича се още по-бързо, една-единствена мисъл пронизваше ума ѝ.
„Сбогом, приятелче!“
20:35
Доктор Кендъл Хес се сепна от рязкото стакато на изстрелите. Поизправи се в седалката си и разкърши рамене, докато се опитваше да погледне през прозорчето на хеликоптера. Пластмасовите „свински опашки“, с които бяха вързали китките му, се врязваха болезнено в кожата му.
Какво ставаше?
Помъчи се да пропъди наркотичната мъгла. „Кетамин и валиум“ — предположи той, макар че не можеше да е сигурен какво точно са му били в бедрото след като го заловиха в лабораторията.
Все пак беше видял какво бе станало след като хеликоптерът отлетя от базата. Цялото тяло го болеше от спомена за експлозията, от предохранителната мярка, която бе успял да вземе в последния момент. Молеше се драстичната му постъпка да е задържала онова, което бе излязло от лабораторията от Ниво 4, но не можеше да е сигурен. Онова, което бе създал с екипа си в подземната лаборатория, бе ранен прототип, прекалено опасен, за да бъде пуснат в истинския свят. Но някой го беше пуснал — някой саботьор.
„Но защо?“
Представи си лицата на колегите си.
„Мъртви. Всички са мъртви.“
Отекна още един автоматен откос.
Кендъл беше оставен с един пазач в хеликоптера, но мъжът гледаше през другия прозорец и беше повече от ясно, че изгаря от желание да се включи в лова. Ако пилотът бе пропуснал да види бягащия пикап — кола на парковите рейнджъри, доколкото можеше да се определи по емблемата, — Кендъл щеше да таи някаква надежда, както за себе си, така и за всички в радиус няколкостотин километра от базата.
Отново се замоли контрамерките да са проработили. Димът представляваше пагубен коктейл, изобретен от екипа на Хес — смес от VX и сакситоксин, паралитичен агент и смъртоносен органофосфатен дериват. Нищо живо не би оцеляло и на най-краткото излагане на този газ.
„С изключение на онова, което създадох.“
Екипът му още не беше открил начин да убие синтетичния микроорганизъм. Целта на газа бе само да го ограничи, да убие всеки организъм, който би могъл да спомогне за разпространението му.
Стрелбата отвън продължаваше. Кендъл опита да си представи незнайния рейнджър, правещ всичко по силите си да оцелее. Въпреки очевидното числено и огнево превъзходство на противника той продължаваше да се бори.
„Как бих могъл да направя по-малко от него?“ Отново се помъчи да разпръсне наркотичната мъгла. Задърпа вързаните си ръце, разчиташе на болката, за да остане съсредоточен. Една загадка заемаше всичките му мисли. Саботьорите бяха убили всички в базата или ги бяха оставили да загинат при експлозията. „Тогава защо съм още жив? Защо съм им нужен?“ Беше твърдо решен да не сътрудничи, но бе и достатъчно реалист, за да си дава сметка, че могат да го пречупят. Всеки може да бъде пречупен. Имаше само един начин да осуети намеренията им.
Изви ръце достатъчно, за да удари закопчалката на предпазния колан, и след като се освободи, отвори люка и полетя странично от кабината. Успя да сгъне единия си крак, преди да падне. Оттласна се с него, за да се отдалечи от хеликоптера.
От кабината се чу изненаданият вик на пазача му, последван от оглушителен трясък.
Пръстта до лявото му стъпало избухна.