— Хубавец.
Тя се усмихна. Този тип вече ѝ харесваше. Пък и същото можеше да се каже и за него.
„Хубавец.“
Нико се мъчеше да гледа навсякъде едновременно, макар да се бе притиснал плътно до крака ѝ.
„И аз се чувствам по същия начин, приятелю.“
Хеликоптерът се наклони и тя погледна през прозореца. Зърна в далечината проблясващата повърхност на езерото Мохо, все още недокоснато от разпълзяващия се отровен облак. Щом знаеха за газа, морските пехотинци вероятно се бяха свързали с Бил Хауард и той вече бе поел евакуирането на района.
Хеликоптерът зави и започна да се отдалечава от езерото.
Джена се намръщи и се обърна към Дрейк.
— Къде отиваме?
— Връщаме се в ПВТЦ.
Тя пак се обърна към прозореца. Връщаха се в тренировъчния център. Нищо чудно, като се имаше предвид, че изследователската база също бе военен обект. Въпреки всичко я обзеха съмнения.
Дрейк подхрани безпокойството ѝ с една последна подробност:
— Някакъв човек от Вашингтон много държи да говори с вас. Би трябвало да пристигне в центъра едновременно с нас.
Това изобщо не ѝ хареса. Тя се наведе и загали Нико, като скришом свали мобилния си телефон от нашийника му и го пъхна в джоба си. Възнамеряваше да играе със скрити карти, докато не научи повече. Особено след всичко, през което бе минала, след всичко, което бе рискувала.
— След като той ви инструктира, ще можете да се приберете у дома — каза Дрейк.
Тя не отговори, само сви по-силно пръсти около телефона, докато си мислеше за онзи бюрократ от Вашингтон.
„Който и да си ти, няма да се отървеш така лесно от мен.“
6.
27 април 21:45
Национален горски парк Хумболт-Тояби, Калифорния
— На финалната права сме — каза пилотът по радиото. — Кацаме след десет минути.
Пейнтър се взираше към планините Сиера Невада под крилете на военния самолет.
Наближаваха светлините на една от най-отдалечените американски бази.
Планинският военно-тренировъчен център заемаше площ от сто и деветдесет квадратни километра в Националния горски парк Хумболт-Тояби. Намираше се в буквалния смисъл насред нищото, на три хиляди и триста метра надморска височина — идеално място за тренировка на войници за бойни операции в планински терен и при сурови зимни условия. Твърдеше се, че курсовете тук са най-тежки и сурови в сравнение с всяко друго място.
— Научи ли нещо ново? — попита го Лиза и се размърда в седалката до него. В скута ѝ имаше купчина бележки. Тя го погледна над очилата си за четене, които носеше напоследък. Гледката му харесваше.
— Грей и останалите още работят с доктор Рафи в централата на Сигма. Събират информация за това какво всъщност е станало в станцията. Изглежда, само шепа хора са наясно със секретните изследвания на доктор Хес.
— Проект „Неогенезис“ — каза Лиза.
Пейнтър кимна и въздъхна.
— Като водач на проекта Хес е споделял подробностите само с ограничен кръг свои колеги. И повечето от тях са били на място, когато е станало замърсяването. Статусът на хората в базата остава неизвестен. Докато токсичният облак не се разпръсне или не бъде неутрализиран, никой не може да доближи обекта.
— А моето искане за костюми за биологична защита? Ако сме екипирани подходящо, можем да огледаме района пеша.
Пейнтър знаеше, че тя иска да води тази експедиция. Направо го побиваха тръпки, когато си представяше как влиза в онази отровна гадост в предпазен костюм, подобно на някакъв тежководолаз в адски води.
— Засега никой няма да припарва там, поне докато не научим повече. Евакуацията продължава с помощта на местните власти и военните. Отцепили сме гореща зона от осемдесет километра около обекта.
Тя въздъхна и погледна през малкото прозорче до седалката.
— Още не мога да повярвам, че е възможно да се случи подобно нещо. Особено когато никой не знае какво е ставало в най-долните нива на базата.
— Ще се изненадаш колко е разпространено. След единайсети септември има огромен скок в разходите за биологична защита и това доведе до появата на куп подобни секретни лаборатории по цялата страна. С корпоративно финансиране, правителствена подкрепа и ръководени от университети. Тези лаборатории се занимават с най-лошото от най-лошото, агенти, срещу които не съществуват ваксини или лекарства.
— Като ебола, Марбург, треската Ласа?
— Именно. Но и с изкуствено създадени бацили, превърнати в оръжие. И всичко това в името да сме готови за неизбежното, да сме една крачка пред врага.
— Какъв е контролът по тези места?
— Много слаб, предимно независим и безсистемен. В момента има около петнайсет хиляди учени, имащи право да работят със смъртоносни патогени и нито една федерална агенция, която да преценява риска от всички тези лаборатории, още по-малко да следи броя им. В резултат има безброй сигнали за лоша работа със заразни патогени, изчезнали проби и лоша документация. Така че въпросът бе не дали, а кога ще се случи инцидент като този.