В резултат на това бе установил делови връзки с базата като цивилен консултант. Дори носеше едно от червените кепета на инструктор от Планинския военно-тренировъчен център, известни просто като Червените шапки. Малцина цивилни спечелваха правото да ги носят и да учат войниците на тънкостите на оцеляването в планината. Това бе свидетелство за уменията на Джош.
Но като се изключеше кепето, малцина биха взели Джош за морски пехотинец. Косата му бе дълга до раменете и като цяло той се отнасяше неуважително към висшестоящите. Облеклото му също бе всичко друго, но не и военно. Под якето от овча кожа (което бе спечелил от един шерп на покер в палатка по склоновете на К2 по време на снежна буря) Джош носеше сива термоблуза с логото на компанията му — силует на планински върхове, най-високият от които стърчеше в средата. Определено приличаше на свит юмрук с изправен среден пръст.
И определено не беше одобрен от военните.
През по-голямата част от годината Джош живееше с раница на гърба, но се бе върнал за сватбата и бе настоял да дойде със сестра си в базата. Пейнтър се бе съгласил без никакви резерви. Джош познаваше по-голямата част от персонала и можеше да гарантира за Пейнтър и така да замаже напрежението от факта, че Сигма е дошла неканена на тяхна територия. Освен това Джош познаваше много добре терена от тренировките в миналото, а подобно нещо можеше да се окаже полезно.
Джош демонстрира това сега.
— Кацнете в северния край на пистата — надвика той шума на двигателите. — Там има по-малко пясък. Точно там морските пехотинци правят повечето си упражнения по ВИК.
Лиза погледна Пейнтър и повдигна въпросително вежда.
— Вертикално излитане и кацане — преведе той. Ако военните обичаха нещо повече от оръжията си, това бяха съкращенията.
Все пак Пейнтър не изпита вълнение, докато се приготвяха за кацането. Летяха на борда на „MV-22 Оспри“, осигурен любезно от Въздушния команден център на Морската пехота в Туентинайн Палмс, недалеч от Лос Анджелис. Необичайната машина бе известна като тилтротор заради способността си да се превръща от традиционен витлов самолет в подобие на хеликоптер, като завърташе двигателите на крилата си.
Извърнат в седалката, Пейнтър гледаше как перките бавно се завъртат от вертикално в хоризонтално положение. Скоростта на самолета рязко се понижи, докато той не увисна над пистата; после машината се спусна и колелата докоснаха земята.
Лиза издиша. Беше затаила дъх по време на кацането.
— Изумително!
Пейнтър забеляза наблизо други две машини. Около тях сновяха техници, което означаваше, че те също са пристигнали току-що в отговор на обявената мобилизация. Ято хеликоптери на Морската пехота осейваше летището.
— Май всички са приели поканата ти — каза Лиза.
Преди да напуснат крайбрежието Пейнтър беше нахвърлял груб план на мисията — мероприятия по издирване и спасяване, евакуация, карантина, разследване и накрая почистване. Първите три операции вече бяха в ход, което позволяваше на Пейнтър и екипа му да се заемат направо с разследването.
Знаеше откъде иска да започне. Спасителният Отряд на морските пехотинци, който бе реагирал пръв на сигнала, беше спасил живота на свидетел — местна паркова рейнджърка, която случайно била на място, когато базата избухнала. Пейнтър знаеше за престрелката на върха на един съседен хълм, която повдигаше сериозна загадка: кои са били неприятелите и какво общо имат те със случилото се в базата?
Само един човек би могъл да разполага с отговор на тези въпроси.
Но според това, което Пейнтър беше научил по пътя, тя не говореше.
22:19
Джена не си направи труда да опита дръжката на вратата. Знаеше, че е заключена. Закрачи напред-назад. Ако се съдеше по дъската отпред и по редиците бюра и столове, се намираше в малка класна стая на третия етаж. От прозореца виждаше в далечината тъмен ски лифт и конюшни. Точно под нея една линейка бавно се отдалечаваше от входа на сградата.
Заминаващият си спешен екип вече се бе погрижил за раните ѝ — бинтоваха ръката ѝ, зашиха малкия разрез на ключицата и накрая ѝ биха антибиотик. Предложиха да ѝ дадат обезболяващо, но тя предпочете просто да вземе малко ибупрофен.
„Трябва да запазя главата си ясна.“
Но растящият гняв не ѝ помагаше.