Джена не отстъпи.
— Не и преди да ми кажете какво всъщност е ставало в изследователската станция. Работата им изложи на опасност целия район. Застраши не само крехката екосистема, за чието образуване са били необходими хилядолетия, но и живота на мои приятели и колеги.
— Иска ми се да можех да ви кажа — отвърна той.
— Иска ви се или няма да ми кажете?
— Ако трябва да съм честен, не знаем точно естеството на работата им. Базата е била ръководена от доктор Кендъл Хес, който бил доста потаен тип.
Джена се намръщи, когато чу името на астробиолога, който бе идвал при езерото Моно. Припомни си разговора им на чаша кафе в „Боди Майк“. Дори тогава ѝ бе направило впечатление колко е сдържан и как внимателно подбира думите си.
— Срещала съм се с него — призна тя. — Събираше проби от тинята по дъното на езерото.
Кроу се обърна към спътницата си, Лиза Къмингс. Двамата се спогледаха мълчаливо, сякаш преценяваха дали тази подробност е важна, или не.
Джена ги гледаше и се намръщи още повече.
— Върху какво е работил доктор Хес?
Кроу отново се обърна към нея.
— Знаем със сигурност само, че е изучавал и експериментирал с екзотични форми на живот.
— Екстремофили — каза Джена, припомняйки си подробности от разговора им. — Каза, че търсел необичайни организми, бактерии и протозои, развили уникални стратегии за оцеляване в сурови условия.
Лиза пристъпи напред.
— По-конкретно е изучавал биосферите в сянка — среди, в които биха могли да съществуват нестандартни форми на живот. Смятаме, че интересът му в тази област е започнал, след като учени от НАСА открили в езерото Моно бактерии, способни да живеят в богата на арсеник среда.
Джена разбра.
— Значи затова е избрал това място.
Кроу кимна.
— Може би за да продължи проучването и дори да направи стъпка по-нататък. Смятаме, че може да се е опитвал да създаде нещо ново, нещо, което никога не е съществувало на нашата планета.
— И го е изпуснал.
— Така смятаме, но не знаем дали става дума за техническа злополука, лабораторна грешка или нещо… злонамерено.
Джена потупа Нико. Той беше спокоен и отпуснат до нея, не показваше никакво напрежение. Определено не беше нащрек в присъствието на тези непознати. През годините се беше научила да се доверява на преценката му. Освен това тя самата не долавяше хитруване в държането на тримата и оценяваше готовността им да споделят информация.
Реши да рискува и се разкри мъничко.
— Не мисля, че е било злополука, директор Кроу.
— И Пейнтър бива. Но защо смятате така?
— Видях някакъв хеликоптер да напуска базата между подаването на сигнала за бедствие и момента, когато всичко отиде по дяволите. Същият хеликоптер остави група наемници на хълма. Явно са ме забелязали как бягам от отровния облак.
— И са ви подгонили, за да елиминират единствения свидетел.
Тя кимна.
— Бяха на косъм да успеят.
— Можете ли да опишете хеликоптера? Забелязахте ли някакви отличителни знаци или числа?
Тя поклати глава.
— Не. Но го снимах.
Леко се развесели, когато видя смаяните им физиономии. Докато изваждаше мобилния си телефон, им разказа какво се бе случило в градчето призрак, като внимаваше да не пропуска нито една подробност. Отвори фотоалбума и превъртя снимките. Спря на снимката на гиганта с огнепръскачката.
— Този тип ми се стори водач на групата.
Пейнтър взе телефона и увеличи лицето му.
— Много добре сте го снимали. Чудесна работа.
Джена изпита гордост.
— Надявам се да го има в някоя база данни.
— И аз се надявам. Определено ще го пуснем през софтуера за разпознаване на лица както тук, така и зад граница. Ще пуснем и снимката на хеликоптера в бюлетините на правоприлагащите органи в целия Югозапад. Не може да са отишли много далеч.
— Освен това имат пленник — каза тя. — Един от учените. Или поне носеше бяла лабораторна престилка. Опита се да избяга, но онзи с огнепръскачката го хвана, замъкна го обратно в хеликоптера и отлетяха.
Пейнтър вдигна поглед от телефона.
— Успяхте ли да снимате пленника?
— За жалост не. Вече бях закачила телефона на нашийника на Нико. — И потупа хъскито по хълбока.
Пейнтър се вгледа по-внимателно в нея и заговори, сякаш четеше мислите ѝ.
— Нека позная. Надявали сте се, че след като ви убият, ще се махнат. И че по-късно някой ще намери Нико и телефона ви.
Джена бе впечатлена. Изобщо не бе споменавала за това, но този човек въпреки всичко се беше досетил.