— Ако са отвлекли някого, лично аз залагам, че става въпрос за доктор Хес — обади се Лиза. — Той е бил най-важната цел в базата.
Пейнтър се обърна към Джена.
Тя сви рамене.
— Не мога да кажа дали беше той. Всичко стана толкова бързо, а и не успях да видя добре лицето му. Но е възможно да е бил доктор Хес. Има обаче и още нещо. Който и да е бил, той се опита да побегне към отровния облак, преди да го заловят отново. Сякаш предпочиташе да умре вместо да го отведат.
— Което означава, че пленникът сигурно знае тайни, които не е искал да разкрива на врага. — Пейнтър изглеждаше разтревожен.
— Какви тайни? — попита Джена.
— Точно това трябва да разберем.
— Искам да помогна.
Пейнтър я изгледа.
— Признавам, че бихте могли да ни помогнете в първоначалното разследване. Може да има някоя подробност, която сте пропуснали или не сте сметнали за важна. Но трябва да ви предупредя, че ще е опасно.
— Вече е опасно.
— Смятам, че ще стане много по-лошо. Започналото тук най-вероятно е само върхът на нещо по-голямо и много по-смъртоносно.
— В такъв случай съм късметлийка, че имам помощник. — Джена сложи ръка върху главата на Нико и той тупна с опашка, готов на всичко. — С какво започваме?
Пейнтър погледна доктор Къмингс.
— По зазоряване влизаме в отровната пустош. Ще търсим следи, които биха могли да ни посочат какво се е объркало.
— И вероятно какво се е измъкнало — добави спътницата му.
Джена изстина. Сама се беше набутала в капана, от който току-що се беше измъкнала.
„В какво се забърках?“
7.
28 април, 03:39
Арлингтън, Вирджиния
— Защо все се забиваме в някое мазе? — попита Монк.
Грей погледна най-добрия си приятел и колега. Намираха се в подземните нива на новата щабквартира на АИОП на Фаундърс Скуеър в Арлингтън, Вирджиния. Бяха дошли с доктор Лусиъс Рафи. Отделът за биологични технологии заемаше по-голямата част от седмия етаж. Горе директорът на ОБТ продължи да се обажда и да се опитва да намери посред нощ някой, който знае по-подробно за изследванията, провеждани в станцията в Калифорния.
Междувременно двамата си имаха своя работа долу.
— В твоя случай — отвърна Грей и разкърши врат пред работната станция — ти е писано или да бъдеш натикан в някое мазе, или да висиш от камбанария.
— Квазимодо2 ли ме наричаш? — Монк го изгледа намръщено от съседната станция.
— Определено ти расте гърбица.
— От това, че по цял ден мъкна две момичета в ръцете си. Всеки би се изгърбил от подобно нещо.
Третият от групата изсумтя раздразнено, наведе се над клавиатурата и затрака бързо. Кат беше пратила Джейсън Картър да направи анализ на файловете и логовете на базата, да прерови планини от данни, инвентарни списъци и безброй имейли за някаква следа, която да им подскаже какво всъщност е ставало в Калифорния.
Тримата се бяха затворили в главния информационен център на АИОП — малко помещение с прозорец, от който се виждаха редици черни компютри с размерите на хладилник. Стените на подземното ниво бяха дебели един метър и изолирани срещу всякаква форма на електронно проникване или атака.
— Май намерих нещо — каза Джейсън и вдигна зачервените си очи. До лакътя му имаше празна чашка от „Старбъкс“. — Пуснах търсене през масивите, като използвах името на доктор Хес и номера на социалната му осигуровка. Добавих и „неогенезис“.
— И какво откри?
— Търсенето изплю няколко терабайта информация. Ще ни трябват дни да я пресеем цялата. Затова включих към търсенето „VX газ“.
— Един от токсините, използвани като контрамярка от базата ли?
Джейсън кимна.
— Да. Реших, че тези файлове може да споменават организма, който е трябвало да убие отровата. Но вижте първата папка, която се появи.
Грей и Монк отидоха при работната му станция и прочетоха името на папката:
— Какво е това, по дяволите? — промърмори Монк.
— Папката е огромна — каза Джейсън. — Прехвърлих набързо първите няколко файла. Повечето се отнасят за Британския антарктически институт. Това е основната им организация, занимаваща се с изследване на континента. Първият документ е отбелязан и описва успеха им при съживяването на някакъв антарктически мъх отпреди хиляда и петстотин години.
Грей разбираше защо това би заинтересувало учен като Хес, който се интересува от екзотични форми на живот.
— Но вижте подпапката „История“ — каза Джейсън. — Отворих я с надеждата да намеря някаква информация за това как британската научна група е свързана с изследванията на доктор Хес в Калифорния. А вместо това вижте какво открих.
2
Герой на Виктор Юго от романа му „Парижката Света Богородица“, който е бил грозен и гърбав. — Б.ел.кор.