Щракна върху иконата на папката и на екрана се появи серия карти. Той щракна на първата, отбелязана като PiriReis_1513.
— Чувал съм за тази карта — каза Грей и се наведе към екрана. — Не е съвсем история. Един турски мореплавател, Пири Рейс, я начертал върху кожа на газела през 1513 година. На нея се виждат бреговите линии на Африка и Южна Америка, както и най-северната част на Антарктида.
Грей прокара пръст по крайбрежието в долната част на екрана.
— Какво ѝ е необичайното на тази карта? — попита Монк.
— Антарктида е била открита, поне официално, цели три века по-късно. По-загадъчното е, че според някои тук е показана истинската брегова линия, каквато би изглеждала без лед. — Грей го погледна. — А вероятно за последен път сушата е била свободна от лед преди шест хиляди години.
— Но всичко това е много спорно — добави Джейсън. — Много е вероятно показаната тук суша изобщо да не е Антарктида.
— Какво искаш да кажеш? — попита Монк. — Че картата е фалшива ли?
— Не — каза Грей. — Картата си е истинска, но турчинът признава в бележки по полетата, че я е съставил от по-стари карти. Така че появата на бреговата линия на Антарктида вероятно е просто комбинация от картографска грешка и съвпадение.
Монк се почеса по брадичката.
— Тогава какво прави картата сред файловете на Хес?
Грей нямаше отговор на този въпрос, но Джейсън имаше и заговори, докато тракаше на клавиатурата:
— Тази карта и няколко други в папката са отбелязани като произхождащи от някой си професор Алекс Харингтън.
Грей отново се наведе към екрана.
Джейсън бързо превъртя различни прозорци.
— Току-що го проверих в Гугъл. Палеобиолог от Британския антарктически институт.
— Палеобиолог ли? — не разбра Монк.
— Дисциплина, съчетаваща археологията и еволюционната биология. — Без да спира да пише, Джейсън добави: — И изглежда, професорът е разменил куп имейли и телефонни обаждания с доктор Хес в продължение на почти двайсет години. Имали са общ интерес към необичайните екосистеми.
Джейсън погледна Грей и повдигна вежда.
Грей го разбра. „Ако някой знае подробности за изследването на Хес, то най-вероятно е този тип“.
— Браво на теб — каза Грей. — Но трябва да споделим това с Рафи горе. Може би директорът знае нещо повече за тази връзка с британците. Можеш ли да разпечаташ файловете?
Джейсън се намръщи и извади една флашка от порта ѝ.
— Вече копирах всичко. Разпечатването ще отнеме часове. Когато стигнеш кабинета на директора, достатъчно е само да намериш порта на компютъра му и.
— Знам как да използвам флашка. Не съм динозавър.
— Извинявай. Но си поне десет години по-стар от мен. В цифровата епоха това се равнява най-малко на плейстоцен. — Джейсън скри ухилената си физиономия зад чашата от „Старбъкс“, докато се мъчеше да изсмуче последните капки кафе.
Монк тупна Джейсън по рамото.
— Сега разбирам какво намира Кат в това хлапе.
Грей прибра флашката в джоба си и тръгна към вратата, като нареди:
— Продължавай да ровиш във файловете. Може да изкопаеш още нещо, докато говоря с директор Рафи.
Мина по късия коридор, влезе в асансьора и пъхна черната си карта, върху която бе изписана сребърната гръцка буква ∑, математическият символ за „обща сума“, която бе кредото на Сигма за комбиниране на най-доброто от тялото и ума за справяне с глобални заплахи. Картата изпълняваше ролята и на шперц за повечето заключени врати във Вашингтон.
Натисна бутона за седмия етаж. Докато кабината се издигаше плавно, извади телефона си и погледна дали няма съобщения от Кени за баща им. Това бе първата му възможност да провери телефона през последния час, тъй като в подземния информационен център нямаше сигнал. Въздъхна с облекчение, когато видя, че няма съобщения.
Поне нощта се очертаваше да е спокойна.
Вратата на асансьора се отвори и Грей забърза по тъмните и пусти коридори. Тук горе беше същински лабиринт, станал още по-тесен от кашоните, натрупани покрай вратите. Скелета и кофи с боя също препречваха пътя. АИОП все още се местеше от старата си централа, която се намираше на няколко пресечки оттук. Някои отдели още се намираха в предишната сграда; други или се бяха преместили, или се местеха в момента. Можеше да си представи какъв хаос цари тук през деня, но в този късен час всичко бе притихнало и спокойно.
Зави на един ъгъл и видя ивица светлина, процеждаща се от една открехната врата. Сигурно беше кабинетът на Рафи. Грей забърза натам — и груб вик го накара да спре.
Притисна се към стената.
Гласът, макар и приглушен от разстоянието, не приличаше на гласа на директора. Ръката на Грей посегна към служебния му „Зиг Зауер Р226“ в кобура под якето му. Докато пръстите му се свиваха около дръжката, чу характерното пук-пук-пук.