Джеймс Ролинс
Шестото измиране
(книга десета от поредицата "Сигма форс")
На Дейвид,
Който ме държи здраво стъпил на земята и
Тази книга е художествена измислица. Имената, героите, местата и събитията са продукт на авторовото въображение или се използват фиктивно и не следва да се възприемат като действителни. Всяка прилика с реални събития, места, организации или хора, живи или мъртви, е чиста случайност.
Благодарности
Толкова много хора са оставили отпечатъците си по тази книга. Ценя високо помощта им, техните критики и окуражаване. Първо трябва да благодаря на първите ми читатели, първите ми редактори и едни от най-добрите ми приятели — Сали Ан Барнс, Крис Кроув, Лий Гарет, Джейн О’Рива, Дени Грейсън, Ленард Литъл, Скот Смит, Джуди Прей, Уйл Мъри, Каролин Уилямс, Джон Кийс, Крисчън Райли, Тод Тод, Крис Смит и Ейми Роджърс. И както винаги, специални благодарности на Стив Прей за чудесните карти... и на Чери Макартър за всички любопитни факти, които цъфват в пощенската ми кутия! На Дейвид Съливан за това, че постигаше всичко, за което го молех, и за това, че се погрижи винаги да поддържам най- доброто си темпо! На всички от „Харпър Колинс“ за неизменната им подкрепа, особено на Майкъл Морисън, Лайет Стелик, Даниел Бартлет, Кейтлин Кенеди, Джош Марвел, Лин Грейди, Ричард Акан, Том Егнър, Шон Никълс, Ана Мария Алеси. И накрая, но не на последно място, специални благодарности на хората, изиграли основна роля във всеки етап от създаването на тази книга — на Лиса Кош и колегата й Ребека Лукаш, на агентите ми Ръс Гейлън и Дани Барър (и на дъщеря му Хедър Барър). Както винаги, трябва да подчертая, че вината за всички грешки във фактите и детайлите в тази книга, които се надявам да са малобройни, пада изцяло върху моите плещи.
Исторически бележки
В хода на историята познанието има периоди на възход и падение. Известните някога неща се забравят, понякога остават изгубени векове наред, само за да бъдат преоткрити отново.
Преди хилядолетия древните маи изучавали движението на небесните тела и създали календар, който не е изгубил нито един ден за 2500 години. Това било астрономическо постижение, за което били нужни векове, за да бъде повторено отново. По време на разцвета на Византийската империя военното дело се променило драматично с откриването на „гръцкия огън“ — запалително оръжие, което не можело да бъде изгасено с вода. Рецептата за създаването на тази странна запалителна смес била изгубена през десети век и нямало да бъде преоткрита до 40-те години на миналия век със създаването на най-близкото ѝ съответствие — напалма.
Как става така, че знанието се губи? Имаме такъв пример, когато изгоряла легендарната Александрийска библиотека. Основана приблизително през 300 г. пр.н.е., според сведенията библиотеката съдържала над един милион свитъци — хранилище на знание, нямащо равно на себе си. Тя привличала учени от целия познат свят. Причината за загиването й в пламъците си остава загадка. Някои обвиняват Юлий Цезар, който подпалил пристанището на Александрия; други винят за унищожението й арабските завоеватели. Все пак е сигурно, че пламъците погълнали огромна съкровищница на тайни и трупаното векове наред познание било завинаги изгубено.
Но някои тайни упорито отказват да останат заровени завинаги. Тези страници са разказ за една от тези мрачни загадки, за едно познание, което е толкова опасно, че никога не би могло да бъде изгубено завинаги.
Научни бележки
Измирането е правилото. Оцеляването е изключението.
Карл Сейгън,
Животът на планетата винаги е бил процес на поддържане на равновесие, сложна мрежа от взаимосвързаности, която е изненадващо крехка. Достатъчно е да премахнем или да променим радикално един ключов компонент и цялата мрежа започва да се разкъсва и разпада.
Подобно разпадане — или масово измиране — се е случвало пет пъти в геоложкото минало на планетата ни. Първото се случило преди четиристотин милиона години, когато загинали повечето морски организми. Третото поразило суша и вода в края на пермския период, когато били заличени 90 процента от видовете на Земята и това довело почти до гибел на целия живот на планетата. Петото и най-скорошното измиране заличило динозаврите, като поставило началото на ерата на бозайниците и променило завинаги света.