Една нишка на корозиралия кабел на стълбата се скъса.
„Ох, по дяволите.“
Джейсън заслиза по-бързо, вече почти се плъзгаше надолу. Още беше на десетина метра над земята, когато Стела извика отново.
— Отляво!
Той реагира на паниката в гласа ѝ, извъртя се натам и вдигна пушката с една ръка. Нещо голямо се отдели от ствола на едно вкаменено дърво наблизо. Създанието бе заело позиция идеално маскирано, вероятно привлечено от движението на първите трима.
Хвърли се напред с разперени криле, разкривайки природата си.
Hastax volans.
Летящо копие.
Острият клюн беше насочен право към гърдите му и след миг щеше да го прониже. Джейсън дръпна спусъка. Акустичният заряд улучи създанието от упор. Хастаксът нададе писък и се запремята във въздуха.
И макар че летящото копие пропусна целта си, откатът на пушката едва не изхвърли Джейсън от стълбата. Единият му крак се плъзна от стъпалото, но той се вкопчи с всички сили за кабела и се задържа. Погледна надолу и видя, че от люлеенето краят на стълбата е попаднал във водата.
Затаи дъх и зачака стълбата да се люшне обратно към сушата, но в този момент левият кабел се скъса, отслабен от разяждащите киселини и люлеенето.
Краката му изгубиха опора, но остана да виси на една ръка.
Някой друг не извади такъв късмет.
Стела прелетя покрай него и падна в реката.
13:24
Харингтън извика и нагази в плитчините, за да се притече на помощ на дъщеря си.
Грей го сграбчи и го бутна към Ковалски.
— Стойте... аз ще ида.
Но вече бе закъснял.
Джейсън се пусна от стълбата и падна с краката напред в реката.
И изчезна под водата след Стела.
Затаил дъх, Грей изчака две секунди — и двамата изскочиха на повърхността. Стела се закашля и се помъчи да си поеме дъх, устните ѝ едва се подаваха над водата. Джейсън се мъчеше да я издърпа, но не можеше. Очите на момичето се бяха разширили от ужас.
— Нещо я е хванало за крака! — извика Джейсън.
Грей хвърли пушката, извади ножа от ботуша си и се хвърли с главата напред във водата. Очилата за нощно виждане уловиха светлината от оръжието на Стела и той заплува към нея. Ята сребристи рибки се пръснаха пред него. Големи колкото юмрук черупчести същества се разбягаха, размахвайки пипала.
Молеше се всички други същества във водата да са така плашливи.
Стигна до Стела и плъзна ръце по тялото ѝ, докато не откри нещо като лиана, увито около прасеца ѝ. Тъмни струйки кръв се виеха като пипала около крака. Грей сграбчи лианата при глезена на Стела и започна да я реже. Острото като бръснач острие бързо си свърши работата.
Освободената Стела неволно го изрита отстрани по главата. Грей не я винеше за паниката ѝ. Изплува и чу рева на Ковалски:
— Пръждосвайте се оттам!
Стела и Джейсън газеха към брега, следвани от Грей, който още беше обърнат към реката. Три едри същества се носеха с вълнообразни движения към тях.
От водата се подадоха светещи топки върху тъмни стъбла.
Грей си спомни как няколко подобни кълба бяха изгорили крилете на летящия хищник с киселинния си огън.
Volitox ignis.
Джейсън стигна брега, вдигна оръжието си и стреля. От широкото дуло изригна вода и акустичният заряд профуча покрай рамото на Грей. Главата му звънна като камбана, ударена с ковашки чук.
Оглушителният гръм изобщо не спря носещите се към Грей същества.
— Акустичното оръжие не действа срещу тях! — извика Харингтън. — Бягай!
С натежали от водата дрехи Грей забърза заднешком към брега, но не си правеше илюзии.
„Няма да успея“.
Огнените кълбета зад него се снишиха над водата, сякаш привлечени от напразните му усилия.
И тогава зад него затрещяха нови изстрели — но този път не беше стрелба на акустично оръжие, а тежкото трещене на картечница.
Ковалски обаче се целеше твърде високо.
Куршумите профучаха над светещите кълбета и ловците под тях — и улучиха някаква тъмна форма, която кръжеше на няколко метра над реката. Беше хастаксът, който Джейсън бе зашеметил. Откосът разкъса тялото му, то се запремята сред пръски тъмна кръв към водата и падна насред ловците.
Те се нахвърлиха върху него, вероятно отначало като защитен рефлекс срещу привидна атака, после с все по-засилваща се кръвожадност.
Грей стигна до брега и останалите.
— Това ще им осигури занимание. на тях и на други мършояди — каза Харингтън. — Да използваме момента и да се разкараме колкото се може по-далеч оттук.