Кендъл вдигна две ампули и прочете етикетите им.
25 ug CRISPR Cas9-D10A Nickase mRNA
1 ug CRISPR Cas9-D10A Nickase plasmid
Малките стъкленици съдържаха основните съставки за редактиране на гени. С тези инструменти ученият можеше точно да раздели двойната спирала на ДНК на специфични места и да направи промени в тях. Точно тези ампули се използваха предимно при трансгенетични операции — за вкарване на чужд ген, наричан трансген, в генетичния код на друг организъм.
Като добавянето на нови криле на куршумена мравка.
Кътър явно си играеше на бог и бе добавял чужди гени в съществуващи видове. Само по себе си това не бе толкова шокиращо. Технологията съществуваше почти от десетилетие и се използваше за създаване на трансгенетични създания в лаборатории по целия свят — от бактерии до мишки и дори до светещи в тъмното котки. Всъщност работата на Кътър тук не беше чак толкова напреднала, особено като се имаше предвид, че той имаше достъп до най- новите MAGE и CAGE техники, които можеха да направят стотици генетични промени едновременно.
За съжаление, макар творенията на Кътър да бяха чудовища, Кендъл нямаше моралното основание да порицава труда му. При езерото Моно Кендъл бе използвал съдържанието точно на такива ампули, за да създаде синтетичния си вирус. Неговото творение също бе резултат на трансгенното инженерство с тази разлика, че гените, които беше вкарал, бяха още по-чужди и идваха от КНК вид, открит в скрита биосфера под Антарктида.
Последният детайл беше жизненоважен за успеха му. Тъкмо той доведе до пробива, който му позволи най-сетне да превърне празната вирусна обвивка в жив, размножаващ се организъм.
„Господи, помогни ми... не мога да позволя Кътър да научава как го направих“.
Кътър се върна от високите хладилници в дъното на лабораторията. Зад стъклата проблясваха редове епруветки и стъкленици. Това бе генетичната лаборатория за творенията му — на онези от миналото и другите, които възнамеряваше да създаде в бъдеще.
Държеше две епруветки, наполовина пълни с мътен разтвор.
— В дясната ми ръка — каза той — е създадената от теб пВПЧ. Твоята съвършена празна обвивка.
Кендъл вече бе видял доказателство за твърдението му — през първия час преглеждаше данните, за да се увери, че Кътър наистина е пресъздал напълно точно белтъчната обвивка.
Кътър вдигна втората епруветка.
— А това е моето творение, уникален генетичен код с дължината на прион.
„Ето какво иска да вкара в обвивката ми кучият му син“.
Думата прион будеше тревоги. Прионите бяха заразни белтъци, виновници за заболявания като луда крава у говедата и Кройцфелд-Якобс у хората. Клиничните симптоми бяха неизменно неврологични по природа и обикновено засягаха мозъка. Най-лошото бе, че тези болести бяха нелечими и често водеха до фатален край.
Кътър вдигна епруветките по-високо.
— Сега трябва да ми покажеш как да комбинираме труда си. Твоята обвивка и моя генетичен код. — Хвана епруветките с една ръка и ги подаде на Кендъл.
Кендъл ги взе с неохота.
— Какво прави кодът ти?
Кътър помаха с пръст и посочи работната станция.
— Първо ми покажи доказателство за концепцията. Покажи, че успехът ти в Калифорния не е измама.
Думите му ясно показваха колко унизен се чувства, че му се налага да моли за помощ. Вместо просто да приеме, че някой е постигнал онова, което той не е могъл, Кътър бе готов да определи постижението на Кендъл като чиста случайност или измама. Колкото и да се бе променил след близката среща с лъва, самомнението му си бе останало напълно непокътнато.
— Ще отнеме известно време — каза Кендъл. — Трябва да анализирам кода ти, за да намеря начин да го вкарам в обвивката.
— Анализът вече е направен и се намира в компютъра на работната ти станция.
— Предпочитам да го направя лично.
Кътър повдигна подозрително вежда.
— Защо да повтаряш нещо, което вече е направено?
— Това е необходима част от моята процедура. Вероятно ще се наложи да променя кода, за да добавя ключова секвенция, която отваря обвивката.
Поне това беше вярно.
Може би разпознал логиката, Кътър въздъхна и кимна.
— В такъв случай се захващай за работа.
Преди да успее да се обърне, Кендъл го спря.
— Съгласих се да ти сътруднича. Защо не ми кажеш как да спрем заразата в Калифорния?
„Преди да е станало твърде късно“.
Кътър като че ли се замисли над искането му. Накрая погледът му се спря върху Кендъл.