Военната база използваше по-модерните съоръжения в другия край на летището. Това място обаче вършеше работа на Пейнтър, тъй като бе отдалечено от редовния трафик и повечето очи. Малка група бразилски военни пазеха входа на района и държаха любопитните на разстояние.
Дрейк крачеше нетърпеливо зад него, а другарите му Малкълм и Шмит се бяха разположили в сянката на един хангар.
— Ето ги и тях — каза Пейнтър, когато видя сребристосивата машина в ослепително синьото небе.
— Защо се забавиха толкова, по дяволите? — недоволно промърмори Дрейк.
Пейнтър не отговори — чувството за безсилие беше опънало нервите на морския пехотинец. Дрейк очевидно се чувстваше отговорен за отвличането на Джена, защото я беше оставил сама в кафенето. Не че вината беше негова, но и да го кажеше, това нямаше да промени нещата. Морският пехотинец имаше безкомпромисен код на честта. Въпреки това Пейнтър подозираше, че реалната причина за безпокойството на Дрейк е по-скоро от личен, отколкото от професионален характер. Двамата с Джена се бяха сближили по време на това изпитание.
Дрейк застана до него и се загледа в небето.
Петънцето се носеше към тях. Самолетът бе излетял от пистата на „Хари С. Труман“, самолетоносач клас „Нимиц“, който провеждаше учения в Южния Атлантик.
Пейнтър гледаше как двете витла се завъртяха от хоризонтално във вертикално положение, като забавиха скоростта и превърнаха самолета в хеликоптер. Машината приличаше на по-големия си брат „MV-22 Оспри“, докарал Пейнтър от брега на Калифорния до базата на морските пехотинци в планината. Това бе новият „Бел V-280 Валър“, наричан понякога „синът на Оспри“ заради по-малките си размери и по-загладения дизайн. Изпълняваше ролята предимно на разузнавателен самолет, можеше да развива почти триста възела и имаше обхват от осемстотин морски мили.
Идеален за мястото, на което трябваше да отидат.
Самолетът увисна над тях и започна да се спуска. Пейнтър и Дрейк отстъпиха по напукания асфалт — или по-точно бяха избутани назад от вятъра, вдиган от двете перки. Машината се приземи деликатно като комар върху гола ръка. Шумът не беше толкова силен, колкото можеше да се очаква, поради стелт технологията, включваща заглушаването на двигателите.
Страничният люк се отвори.
Вярна на думите си, Кат бе пратила подкрепа — още трима морски пехотинци с бойна броня и каски. Дрейк и колегите му поздравиха сърдечно другарите си.
Мургавият лидер на новодошлите тръгна към Пейнтър и каза с лек испански акцент:
— Чух, че сте имали неприятности, сър. Сержант Суарес. — Махна към мъжете от двете му страни, мускулест чернокож морски пехотинец със стоманени очи и червенокос гигант. — Ефрейтори Ейбрамсън и Хенкел.
Пейнтър стисна ръцете им.
— Благодаря за помощта.
Суарес се обърна към самолета.
— Чудесна машинка. Ще ни е малко тесничко, но ще се справим. — Погледна слънцето. — Много е горещо днес, а?
Пейнтър кимна.
„И вероятно ще стане още по-горещо. във всяко отношение“.
24.
30 април, 16:03
Земя Кралица Мод, Антарктида
Грей стоеше в предната кабина на огромния снегомобил, опрял ръце на седалката на водача. Широкото стъкло осигуряваше панорамна гледка на терена на огромния Колизей. През последния час бавно прекосяваха сърцето на тази каменна делта, като си проправяха път през вкаменената гора, издигаща се навсякъде около тях.
В момента снегомобилът минаваше покрай брега на голямо езеро — толкова широко, че дори лъчите на шестте прожектора, всеки с диаметъра на капак на шахта, не достигаха другия му край. Самият път бе осветен достатъчно, за да не се нуждаят от очилата за нощно виждане.
Покрай езерото растеше висока бледа като труп тръстика, коронована с полюшващи се светещи нишки. Само че тези растения — или може би животни — стояха на подобни на кокили крака и нагазваха във водата, когато машината ги приближаваше. Стела каза, че биолуминесцентните луковици в корените на тръстиките привличат насекоми, а нишките улавят непредпазливите и ги убиват с киселините си.
И не само тръстиките избягваха снегомобила.
Движещите се светлини привличаха вниманието на подземния живот, но огромните размери и ръмженето на двигателите държаха повечето хищници на разстояние и разгонваха по-боязливите видове.