Снегомобилът попадна на нисък хребет и подскочи, за момент полетя във въздуха и се стовари тежко върху гигантските си колела.
Джейсън се вкопчи в облегалката, без да откъсва поглед от прозореца. Стела се бе свила в седалката зад Ковалски.
В мрака от дясната страна блеснаха светлини.
— Приближават отдясно! — извика Джейсън достатъчно силно, че Грей да го чуе в долното помещение.
— И отляво също! — обади се Стела.
По-малките транспортьори се намираха на трийсетина метра от тях и се движеха по-бързо и по-пъргаво от тромавия снегомобил. Целта им очевидно бе да ги изпреварят и да ги накарат да намалят. По-големият транспортьор ги следваше, но ги догонваше бързо, защото не му се налагаше да заобикаля водните препятствия.
— Трябва ни повече скорост — измърмори Джейсън.
Ковалски го чу.
— Педалът е натиснат до дупка, хлапе. Освен ако не искаш да слезеш и да буташ, това е.
Джейсън и Стела се спогледаха тревожно.
Нямаше начин да избягат на тези ловци.
Малките транспортьори започнаха да се приближават от двете им страни и да ги притискат. Проехтяха изстрели. Куршуми рикошираха от стоманения корпус и одраскаха дебелото предно стъкло. То издържа — засега. Снегомобилът бе пригоден за суровия терен на Антарктида и можеше да издържа на лавини и пропадане в ледени пукнатини, но технологията от времето на Втората световна война си имаше своите ограничения.
Трябваше да се откъснат от тези клещи. Сега или никога. Ловците се бяха приближили толкова, колкото смееха.
— Готов! — извика Джейсън на Грей.
Стела посочи напред и наляво.
— Ето там... този!
Джейсън кимна и изрева:
— Ляво на борд! Имаме си едър мъжкар ляво на борд!
— Действай! — извика в отговор Грей.
Ковалски се наведе над кормилото и викна:
— Пазете си задниците!
16:35
Грей се беше закопчал на последната седалка, с лице към рампата. Харингтън седеше от другата страна.
Снегомобилът внезапно направи рязък десен завой, вдигна се на две гуми по мократа скала и се килна застрашително, докато продължаваше да завива, обръщайки задната си част наляво.
Грей затаи дъх, сигурен, че ще се преобърнат — но машината най-сетне се изправи и се стовари с трясък на четирите си колела.
— Сега! — извика той на Харингтън.
Професорът натисна един голям черен бутон над седалката си.
Болтовете в горната част на стената изхвърчаха и задната врата се отвори, падайки като рампа. Краят й се удари в земята и се понесе зад снегомобила, като подскачаше по неравния терен и по плитките локви и поточета.
— Трябва да е онзи! — изкрещя Харингтън през трясъка на стомана върху камък и рева на уплашеното стадо.
Професорът сочеше един особено едър Pachycerex, който тичаше тежко и гневно тръбеше. Мъжкарят се извисяваше с една трета над останалите. Зад огромното му туловище се носеше единият от малките транспортьори, който все още се опитваше да компенсира внезапната маневра на снегомобила.
Грей насочи акустичната си пушка към задницата на мъжкаря, изчака преследващият транспортьор да се изравни с животното — и стреля.
Прикладът на електрическата пушка го блъсна в рамото. От звуковия откат го заболяха зъбите. Акустичният заряд улучи хълбока на мъжкаря — личеше си, защото на козината му, която светеше в тъмночервено, внезапно блесна синьо петно, сякаш Грей го беше улучил с пейнтбол.
Мъжкарят изрева, изправи се на задните си крака и се извъртя настрани от шума и болката. А после стъпи на четирите си крака и се втурна в обратната посока, право към носещия се покрай него транспортьор.
И изкара гнева си върху неканения гост в стадото: наведе глава и блъсна машината отстрани с оглушителен трясък на кост върху стомана. Малкият транспортьор полетя във въздуха и се преобърна. Прелетя до отсрещния бряг на езерото, падна на една страна и се плъзна, хвърляйки искри.
„Един по-малко“.
Грей знаеше, че противникът ги превъзхожда числено, и беше решил да използва този суров свят като оръжие и да го насочи срещу преследвачите.
Ковалски отново рязко зави и задницата на снегомобила поднесе. Предпазният колан се вряза в Грей и той едва не изпусна пушката. Снегомобилът се понесе напред, за да се откъсне от клещите.