И внезапно разбра плана на противника.
Представи си дупката в суперструктурата на Нос Ад, отваряща тази биосфера за света горе. „Ако Райт навлезе достатъчно дълбоко и обърне това оръдие към тунелите.“
— Възнамерява да изтика този свят навън — каза той, представяйки си как акустичното устройство подгонва тукашните създания към пробития изход.
На Харингтън му призля.
— Пораженията, които тези агресивни КНК видове ще нанесат върху останалите екосистеми, ще бъдат неизчислими. — Той поклати глава. — Защо му е на някой да прави това?
— Този въпрос може да почака — каза Грей. — Засега трябва да попречим това да се случи.
Стела кимна.
— Ако успеем да стигнем Задния изход, да задействаме бомбите и да срутим тунелите в другия край, ще запушим пещерната система, независимо накъде Райт ще насочи оръдието си.
Това бе най-добрата им надежда.
Клаксонът изрева отново, този път по-продължително.
Грей посочи подскачащата рампа и извика:
— Джейсън, Стела! Не пускайте нищо вътре!
Ако Харингтън беше прав, не биваше да позволяват нищо да ги забави.
Двамата кимнаха и Грей се втурна към предната част на снегомобила, следван от професора. Бързо се покатери по стълбата и помогна на Харингтън да се качи в горната кабина.
Ковалски ги изгледа намръщено и пусна верижката на клаксона. Ревът най-сетне замлъкна.
— Крайно време беше. — Той посочи с дебелата си ръка напред. — Док, онова ли е Задният ти изход?
Мощните прожектори разкъсваха мрака и разкриваха инсталация, забита като стоманена раковина високо в отсрещната стена. Кабелите на гондолата се спускаха от покрива към малката база, която със серията свързани помежду си помещения със запечатани проходи между тях приличаше на паднала на земята космическа станция.
— Това е субстанцията — потвърди Харингтън. — Построихме я в естествена пукнатина, която стига почти до повърхността. После пробихме тунел нагоре.
„И сте си осигурили заден изход“.
— В такъв случай имаме проблем — каза Ковалски и посочи терена пред тях.
Между снегомобила и Задния изход минаваше широк приток. Водите му се носеха бързо между назъбени скали и остри сталагмити. Изглеждаше твърде дълбок, за да бъде преодолян от снегомобила.
Но положението не беше безнадеждно — поне не напълно безнадеждно.
— Какво мислите? — попита Ковалски.
Отляво над реката минаваше стар мост от дърво и стомана. При пресичането на Колизея бяха забелязали останките и на други подобни мостове, вероятно построени от американците, изследвали първи това място.
Грей си спомни разказа на Харингтън за операция Висок скок. Нищо чудно, че Бърд се е нуждаел от толкова много кораби, самолети и жива сила. Навлизането тук долу сигурно можеше да се сравни с изследването на повърхността на Марс.
Докато снегомобилът се носеше към моста, Грей забеляза, че някои от напречните греди, дебели колкото железопътни траверси, отдавна са изгнили и паднали. Представи си руините на другите мостове.
— Мислиш ли, че ще ни издържи? — попита Ковалски.
Харингтън задъвка долната си устна, мъчеше се да намери някаква причина за оптимизъм.
— Тези греди са били предвидени да понесат тежестта и размерите на машината на Бърд.
„Само че преди седемдесет години“.
Въпреки това Грей не виждаше друг избор. Задният изход още беше на триста метра от тях. За да стигнат станцията навреме, за да спрат Райт, се нуждаеха от скоростта на снегомобила, както и от относителната безопасност, която им осигуряваше.
— Ще се наложи да рискуваме — каза Грей. — При достатъчно добра скорост може да профучим през моста, преди да се е срутил под нас.
— Ти си шефът — каза Ковалски и отново настъпи газта, използвайки последните капки гориво, за да изстиска още скорост от двигателите.
— Хванете се за нещо и не се пускайте! — извика Грей на двамата долу.
Помисли си дали да не свали Джейсън, Стела и Харингтън преди да рискуват това опасно пресичане, но това щеше да им коства твърде много време, инерция и гориво. А и ако всичко отидеше по дяволите, тримата нямаше да са в по-голяма безопасност тук, отколкото ако рискуват.
„А може би дори в никаква“.
— Дръжте се! — извика Грей, когато снегомобилът се понесе към моста.
Настръхна, когато предните гуми достигнаха първите траверси, но яките греди издържаха. Бавно издиша, все още готов за най-лошото. Машината полетя по моста, който продължаваше цели петдесет дълги метра.
В огледалото видя как две греди се счупиха под тежестта им и полетяха към кипналата вода. Но масивните гуми преодоляха без проблем малките празнини. Засега скоростта и инерцията бяха на тяхна страна.