Той облиза устни. Беше твърде шокиран и не знаеше как да отговори.
Погледът на Кътър се спря върху компютърния екран.
— А, Кендъл, виждам, че си постигнал много, докато ме нямаше.
Кендъл погледна към бавно въртящия се модел.
— Това е някакъв вид прион, нали?
— Много добре. Точно такъв е. Всъщност това е модифицирана версия на причинителя на болестта на Кройцфелд-Якобс, която води до бърза прогресивна деменция у хората.
Джена изгледа първо единия, после другия.
— За какво става дума?
Кендъл нямаше време да ѝ обяснява — не че самият той разбираше всичко. Прионите бяха просто белтъчни нишки без собствен генетичен код. След като поразяваха жертвата, тези белтъци увреждаха другите — обикновено тези в мозъка. Затова причинените от приони заболявания обикновено бяха бавни и се разпространяваха по-трудно.
Но вече не.
Кендъл се обърна към Кътър.
— Създал си заразен норовирус, който може да се разпространи бързо и да доставя смъртоносния си прион в огромни количества.
— Първо, не е точно смъртоносен — поправи го Кътър. — Модифицирах генетичната структура на приона така, че да не причинява смърт. Както ти обещах от самото начало, нито един човек или животно няма да изгуби живота си като пряка жертва на създадения от мен организъм.
— Тогава каква е целта ти? Искаш да вкараш творението си в моята бронирана обвивка, така че кодът ти да стане на практика незаличим. След това може да се разпространи бързо, без никакъв начин да бъде спрян.
— Така е. Но онова, което ме заинтригува най-много, беше малкият размер на обвивката — генетична система за доставяне, която е достатъчно малка, за да преминава с лекота през бариерата между кръвта и мозъка. Да осигурява на тези малки фабрики за приони бърз достъп до нервната система на заразените.
Кендъл не можеше да скрие ужаса си; дори Джена разбра достатъчно, за да пребледнее. Прионните болести бяха нелечими и пораженията от тях бяха постоянни. Типичните клинични симптоми бяха обща деменция и прогресивна загуба на висшите когнитивни функции, превръщаща в крайна сметка разумния човек в зеленчук.
Кендъл си представи как създадената от Кътър болест плъзва по хората, неудържима като изпуснатия от лабораторията му организъм, и оставя след себе си пълна разруха.
Кътър явно прочете ужаса в очите му.
— Не се бой, приятелю. Създаденият от мен прион не само че не е безсмъртен, но и е програмиран да се самоунищожи след определен брой цикли. Така се избягва пълното унищожаване на мозъка на жертвата.
— Тогава каква е целта му?
— Това е дар. — Кътър се усмихна. — Заразените ще живеят по-просто, в по-пълна хармония с природата, завинаги свободни от висшите си когнитивни функции.
— Иначе казано, ще ни превърне в животни.
— И Земята ще стане едно по-добро място — каза Кътър.
— Това е нечовешко! — ахна ужасената Джена.
Кътър се обърна към нея.
— Вие сте парков рейнджър, госпожице Бек. Определено би трябвало да ме разбирате по- добре от всеки друг. Човешко е да постъпваш нечовешки. Ние вече сме зверове, които се преструват на морални. Нуждаем се от религия, правителство и закони, за да налагаме контрол върху нисшите си природи. Възнамерявам да залича болестта, наречена разум, да премахна заблудата, която позволява на човечеството да се смята за господар на тази планета.
Кътър обгърна с жест всичко около себе си.
— Изгаряме горите, замърсяваме океаните, разтопяваме полярните шапки, изхвърляме въглероден двуокис в атмосферата, ние сме основната движеща сила зад едно от най- големите измирания на тази планета. Това е път, който неизбежно ще доведе до собствения ни край.
Кендъл се опита да възрази, но Кътър го прекъсна.
— Ралф Уолдо Емерсън го е казал най-добре. „Човешката раса в крайна сметка ще умре от болест, наречена цивилизация“, Ние вече сме на този праг, но какво ще оставим след себе си в предсмъртните си гърчове? Планета, замърсена до такава степен, че нищо да не може да оцелее на нея?
Рейнджърът се противопостави на това дрънкане.
— Но цивилизацията... Нашата вродена интелигентност съдържа възможността да спасим себе си, а наред с нас и планетата. Динозаврите не са видели приближаващия към тях астероид, но много от нас виждат какво става и се борят за промяна.
— Имате доста ограничена гледна точка към цивилизацията, мила моя. Динозаврите са господствали сто осемдесет и пет милиона години, докато модерният човек съществува само от двеста хиляди години. А цивилизацията е едва на десет хиляди.