Кътър поклати глава, за да наблегне на думите си.
— Обществото е просто една разрушителна илюзия за контрол. И вижте до какво доведе тя. По време на краткия експеримент с „цивилизацията“ ние като вид вече се намираме на ръба на тотален екологичен срив, предизвикан от самите нас. Наистина ли мислите, че в този индустриален свят на воюващи държави и алчни политици нещо ще се промени?
Джена въздъхна тежко.
— Трябва да опитаме.
Кътър изсумтя.
— Никога няма да се получи, определено не и навреме. И кой е по-добрият път? Време е да децивилизоваме този свят, да сложим край на нелепия експеримент преди планетата да се е превърнала в пустиня.
— И това ли е планът ти? — попита Кендъл. — Да пуснеш тази зараза и да лишиш човечеството от разума му?
— Предпочитам да мисля за плана си като за излекуване на човечеството от болестта, наречена цивилизация, да оставя само естественото животно, да изравня правилата на играта за всички. Да направя така, че единственият закон да бъде оцеляване на най-приспособените. Светът ще бъде по-силен и по-здрав благодарение на него.
Джена го изгледа със съмнение.
— Ами вие? — попита тя. — Ще вземете ли това „лекарство“?
Кътър сви рамене, но въпросът й като че ли го подразни — което накара Кендъл да хареса младата жена още повече.
— Някои трябва да бъдат пощадени, за да надзирават прехода.
— Разбирам — хвана се за двуличието му Джена. — Много удобно.
Определено раздразненият Кътър се обърна към Кендъл.
— Е, приятелю, крайно време е да ми покажеш твоя метод на зареждане на обвивката.
Кендъл почерпи сила от поведението на младата жена и каза честно:
— Не мога.
— Не можеш или не искаш? — попита Кътър. — Бях много търпелив с теб, Кендъл, защото навремето бяхме приятели, но има начини да те убедя да ми сътрудничиш изцяло.
И погледна сестрата на жена си. Блясъкът в тъмните очи на Рахеи показваше, че тя с удоволствие би приела подобно предизвикателство.
— Не става въпрос, че ти отказвам, Кътър — което бих направил, ако имаше полза, но няма. Просто ключът, който искаш, е недостъпен и за двама ни. Не мога да го синтезирам. Не и тук. КНК секвенцията, необходима за отключването на обвивката, може да се намери единствено в природата.
„Природата, която толкова много обичаш“.
— Къде?
— Знаеш къде, Кътър.
Той кимна и затвори очи.
— Разбира се. Антарктида. Някакъв особен вид от онази биосфера в сянка, нещо с уникален генетичен код, играещ ролята на ключ.
Скоростта, с която работеше умът на чудовището, още смущаваше Кендъл.
Кътър отвори очи.
— Кой е видът?
Кендъл погледна безчувствените му очи, готов да се противопостави. Щом беше внедрил къртица в лабораторията му, Кътър несъмнено имаше човек или цял екип и в станцията на Харингтън. Със сигурност знаеше достатъчно подробности за Нос Ад. Ако научеше истината, кучият син щеше да се сдобие с последното парче от този ужасяващ генетичен пъзел.
„А това в никакъв случай не бива да се случи“.
Кътър разчете решимостта на лицето му и тъжно поклати глава.
— Тъй да бъде. Значи ще трябва да го направим по трудния начин.
Коленете на Кендъл се разтрепериха. Щеше да направи всичко по силите си, за да издържи на онова, което го чакаше.
Кътър се обърна към Джена и махна на Рахеи.
— Ще започнем с нея и ще накараме Кендъл да гледа, за да разбере по-добре какво предстои.
13:00
— Още един час! — обяви Суарес, който седеше отпред до пилота.
Пейнтър погледна през прозореца над превързаното си рамо. Преди да отлетят бе изпил няколко ибупрофена и бе зарязал клупа, но дори при това малко движение болката го прониза като нож. Загледа се в минаващия отдолу терен — под тихо бръмчащите гондоли на перките се стелеше еднообразно зелено море. Някъде напред се намираше целта им, изолираното плато, което мъртвецът Кътър Елвс бе превърнал в свой дом.
„И където може би ще намерим Джена и доктор Хес“.
Времето изтичаше бързо.
Още държеше сателитния телефон до ухото си и сега попита:
— Няма ли начин да забавите Линдал?
— Времето през последния час се промени — отговори Лиза. — И не към добро. Следващият буреносен фронт се движи по-бързо от прогнозираното и се очаква да достигне планините следобед. Според очакваната скорост на вятъра и количеството валежи бурята ще е три или четири пъти по-силна от предишната. Затова времето на взривяването беше преместено от залез на пладне.