— Всички горе!
Снегомобилът отново се люшна.
— Още сме заклещени в останките от моста — обясни Грей. — Можем да се опитаме да се качим и да излезем на брега.
Ковалски тръгна пръв — нямаше нужда от стълба, за да отвори люка и да се набере нагоре, макар че още мъкнеше картечницата. След като се качи, помогна на Харингтън и дъщеря му. Джейсън и Грей забързаха след тях.
Грей се изправи и с облекчение видя, че лесно могат да се изкатерят по счупените греди до моста.
— Имаме си компания — мрачно рече Ковалски.
Грей се обърна и видя носещите се към тях светлини. Транспортьорът, който им беше устроил засада, вероятно идваше да се увери, че всички са мъртви.
Грей посочи другия бряг, в посока на Задния изход.
— Джейсън, със Стела и баща ѝ отивате до подстанцията, взривявате онези бомби и запечатвате това място. Аз и Ковалски ще се погрижим за тези.
— Какво ще правите? — попита Джейсън.
— Те ни направиха засада... така че любезността изисква да им върнем жеста. С малко късмет ще овладеем транспортьора им.
Джейсън го изгледа и смръщи вежди.
— Смяташ да тръгнеш след Райт, нали?
— Ако нещо се оплеска с бомбите, не можем да му позволим да използва оръдието, за да изкара всичко навън.
Джейсън кимна и тръгна към подпорите в предната част на снегомобила. Грей и Ковалски поеха към плетеницата огъната стомана и греди отзад.
Ковалски хвърли поглед назад и попита:
— Откога разделянето стана добра идея?
17:07
След като мостът остана зад тях, Джейсън продължи със Стела и Харингтън към подстанцията високо на задната стена. Беше им останала само една акустична пушка — Стела бе изгубила своята при падането. Все пак след толкова много време на тъмно инфрачервеният фенер светеше достатъчно, за да виждат с помощта на очилата.
„Все едно правим преход по пълнолуние“.
Задният изход представляваше серия четвъртити помещения, забити в една пукнатина високо в скалата. Няколко части стърчаха навън като детски кубчета, залепени за стената на сграда.
— Как ще се качим горе? — попита Джейсън.
Ако се съдеше по кабелите по тавана, нормалният начин да се стигне до подстанцията беше чрез гондолата.
Стела крачеше, хванала баща си за ръка. Двамата бяха насинени, натъртени и окървавени, но продължаваха да вървят упорито през достигащите до коляното туфи мъх и засмукващата тиня на тресавището.
Стела посочи.
— Има стълба. Стоманени скоби в стената, виждаш ли ги?
Бяха изминали едва трийсетина метра, когато силен трясък накара Джейсън да погледне назад. Войната между речното течение и снегомобила бе свършила. Старата машина на Бърд се откачи от моста и потъна в дълбините.
Ярките светлини на другия бряг приближаваха. Джейсън се замоли засадата на Грей да успее. В противен случай транспортьорът можеше да прекоси реката и да ги настигне.
Трябваше да побързат.
— Отляво — предупреди го Стела.
Джейсън завъртя пушката и насочи инфрачервения лъч. Някакви тъмни същества ги приближаваха с големи скокове. Приличаха на глутница вълци.
Бяха десетина-петнайсет.
— Какво е това? — попита Джейсън.
— Беда — отвърна Харингтън.
17:09
Грей лежеше по корем в пълния мрак — изнервящо изживяване, като се имаше предвид какъв бе животът в този ад. На няколко метра от него Ковалски дишаше тежко и очевидно също не се чувстваше особено щастлив.
След като се изкатериха по гредите, Грей настоя да продължат в тъмното и да изключат инфрачервения фенер. Не искаше да предупреди приближаващия транспортьор, че ги причакват от тази страна на реката. Така че запълзяха слепешком, докато не стигнаха до някакви скали на двайсетина метра от моста, където се скриха. Наплескаха телата си с тиня, за да не излъчват много топлина.
В тъмното различни създания лазеха по кожата на Грей или бръмчаха около лицето му, привлечени вероятно от миризмата на пот и кръв. Някои хапеха, други жилеха. Грей правеше всичко по силите си да ги разкара.
За щастие не им се наложи да чакат дълго.
Транспортьорът приближаваше. Светлините му бяха толкова ярки, че Грей махна очилата за нощно виждане.
Гъсениците се носеха по терена и леко се хлъзнаха, когато машината рязко зави при моста и спря на ръба.
Дясната врата на кабината се отвори и един мъж умело стъпи на веригата и леко скочи на земята. Сложи си очила за нощно виждане и погледна надолу по реката, после към отсрещния бряг.