Глутницата се скупчи отново и запристъпва предпазливо напред.
Джейсън вдигна пушката и водачът отново забави крачка.
„Умен... разпознава заплахата“.
Единствената му надежда бе, че от такова късо разстояние акустичното оръжие ще нанесе повече поражения и ще накара глутницата да си потърси по-лесна плячка. Бърз поглед към индикатора показа, че разполага вероятно само с един изстрел, който не биваше да отива напразно, а това означаваше, че трябва да остави глутницата да доближи максимално, преди да дръпне спусъка.
Прицели се във водача — той беше истинският противник.
Стела застана до него, готова да защити баща си, и прошепна:
— Дай ми пушката.
Джейсън се поколеба.
— Хрумна ми нещо — настоя тя.
Джейсън отстъпи и й даде пушката, като вместо нея взе ножа.
— Мисля, че имаме само един изстрел.
— Тогава да се надяваме, че съм права за модела на доминиране на този вид.
И извади от приклада нещо като малък микрофон. Джейсън си спомни обясненията на Харингтън как пушката може не само да изстрелва акустични заряди, но и да усилва гласове като мегафон или да се използва като устройство за подслушване.
Стела опря приклада в рамото си и доближи микрофона до устните си. И вместо да насочи пушката към приближаващата глутница, я вдигна към тавана.
И нададе вой.
Беше доста добра имитация на вика на водача, само че усилена стократно. Писъкът се понесе към тавана и отекна в пещерата.
Дивашкият вой накара водача да закове на място и да приклекне, очевидно уплашен от силата на крясъка.
Джейсън си спомни собствената си мисъл отпреди малко.
„В този тъмен свят колкото по-силно крещиш, толкова си по-страшен“.
Водачът отстъпи крачка назад, после още една, без да им обръща гръб. Останалите последваха примера му и заотстъпваха бавно, като се оглеждаха нервно.
После по някакъв незнаен сигнал глутницата се обърна и побягна към мрака, готова да преследва не толкова шумна плячка.
Джейсън зяпна Стела.
— Ти си изумителна!
Тя сви рамене и му върна пушката, която вече бе напълно изтощена. Обърна се, като се помъчи да скрие гордата си усмивка.
Продължиха напред. Поне беше останала достатъчно енергия за инфрачервения фенер, но колко още?
Джейсън наложи ускорено темпо и за няколко минути изминаха последните стотина метра. Подстанцията едва се виждаше високо над тях, осветена от две аварийни светлини.
Джейсън погледна стоманените скоби, забити в стената — изкачваха се на десетина етажа.
Предстоеше трудно катерене.
Стела посочи пещерата и каза:
— Там!
Джейсън се напрегна и рязко се завъртя в очакване на нова атака. Стела обаче сочеше към светлините от другата страна на реката. Транспортьорът бавно потегли покрай брега, отдалечаваше се.
Джейсън затаи дъх и след миг чу тройно изсвирване на клаксон.
Това беше уреченият сигнал.
Грей и Ковалски бяха живи. Бяха успели да овладеят противниковата машина и тръгваха срещу Дилан Райт.
„Сигурно са забавили заминаването си, докато стигнем стената“.
Не знаеше дали могат да го видят, но вдигна ръка.
„Късмет“.
Нямаше да е зле да запази малко късмет и за себе си.
Докато сваляше ръка, инфрачервеният фенер примигна и угасна и останаха в пълен мрак.
27.
30 април, 13:22
Рорайма, Бразилия
„Какво направих?“
Кендъл седеше на работната станция в основната лаборатория. Нямаше друг избор освен да се взира в големия плосък екран, показващ картина от монтирана на дърво камера. Доколкото можеше да прецени по резките нюанси на сивото, устройството записваше от сензор за слаба светлина. Виждаше се гъста гора с пълзящи растения и плътен балдахин от листа. Обективът беше насочен надолу към място, покрито с чакъл,
В средата имаше три високи клетки. Знаци предупреждаваха, че по тях тече ток, както по оградите между отделните нива на страховитата градина на Кътър.
„Това трябва да е най-долното ниво“.
Спомни си, че бе зърнал тази изолирана част от джунглата. Но какво още имаше там долу?
Гледаше как вкарват Джена в централната клетка. Ако се съдеше по начина, по който държеше ръцете си плътно до тялото си и гледаше да не доближава решетките, тя явно знаеше за опасността.
Рахеи затвори клетката.
— Госпожица Бек вече би трябвало да изпитва първите признаци на инфекцията — каза Кътър, който крачеше зад него, следван от Матео. — Главоболие, може би болки в шията.