Джена замръзна. Имаше достатъчно познания, за да се сети, че съществото пред нея се отнася към семейство ленивци, онези бавни дървесни вегетарианци, които живееха в бразилските гори. Но този представител беше с чудовищни размери, подобно на огромните предшественици на съвременните ленивци. Макар и да приличаше на звяр от праисторическото минало, в действителност този вид беше изчезнал само преди десет хиляди години.
„Мегатерий — спомни си тя. — Гигантски земен ленивец“.
Но Джена усещаше, че това създание не е по-естествено от формите на живот, които бе видяла по пътя насам. И сякаш за да докаже догадката ѝ, мегатерият отвори уста и лъснаха дълги остри зъби, предназначени за разкъсване на плът.
Съществото не бе вегетарианец — а месоядно, създадено за този свят.
То се изправи с рев на задните си лапи — на цели четири метра височина. Късата предна лапа замахна мълниеносно и пречупи една фиданка.
Джена се запрепъва назад.
Около нея се разнесоха още гърлени ревове и отекнаха от каменните стени.
Въпреки това тя си спомни останките от козата, хвърлени на пътя отгоре — може би като пред упрежд ение.
Вслушала се в това предупреждение, тя погледна нагоре — и изпищя, когато видя сянката, падаща от зеления балдахин към нея.
28.
30 април, 17:33
Земя Кралица Мод, Антарктида
— След колко време ще сте готови с това чудо? — попита Дилан и посочи с радиостанцията си частично сглобената чиния на акустичното оръдие.
Фаровете на големия транспортьор осветяваха тримата мъже, които закрепваха шестте гигантски панели, тежащи по трийсет и пет килограма единия, за рамката. Други двама свързваха кабели от преносимия дизелов генератор. Дилан бе избрал възможно най-далечното място в Колизея, за да насочи чинията към системата от тунели и станция Нос Ад.
Дотук добре.
В станцията беше оставил малък контингент, който бе успял да отвори с взрив и горелки тунел през станцията към външния свят. Усилията на хората му отнеха повече време от очакваното, тъй като те внимаваха да не задействат противобункерните бомби, които бяха нагласени да се взривят, ако някой започне да ги бърника.
Но иначе всичко вървеше добре.
Сега оставаше само да подкара този свят към новия изход. Оръдието LRAD 4000Х можеше да излъчва с непоносимата за ухото мощност от 162 децибела и имаше обхват от пет километра — дори повече, като се имаше предвид акустиката на тези пещери.
— След колко? — отново попита Дилан.
— След десетина минути! — отвърна един от хората му и дръпна кордата, за да стартира генератора.
Дилан трябваше да извика, за да го чуят през шума:
— Крайстчърч и Райли, при мен! Свалете по-малкото оръдие от покрива. Вземете акумулатора и дистанционното му за голямото.
Заповедта му бе изпълнена незабавно и безпрекословно, макар че не бе част от оригиналния план. Дилан и хората му знаеха какви ще са последиците от действията им, разбираха екологичните поражения, до които щеше да доведе пускането на тази изолирана и агресивна биосфера на свобода, но като се имаше предвид колко им се плаща, това нямаше значение. Оправянето на екологични катастрофи щеше да е проблем на някой друг.
Въпреки това го тормозеше фактът, че не знае цялата картина. Особено след това обаждане. Погледна радиостанцията в ръката си. Връзката с Южна Америка бе осъществена през станцията. Изглежда, Кътър Елвс бе решил да промени в последния момент параметрите на мисията. След като спазари тлъст бонус за опасен труд, Дилан в крайна сметка се съгласи и пропъди тревогите си.
Двеста хиляди отгоре осигуряваха доста спокойствие.
Крайстчърч скочи от транспортьора — носеше под мишница тежката шейсетсантиметрова чиния с такава лекота, сякаш беше топка за ръгби. Е, той си беше с телосложението на краен защитник с тези яки ръце и крака. Райли, който бе с една глава по- висок и с шейсет килограма по-лек, го следваше с акумулатора и кабелите.
Дилан им посочи тунела зад транспортьора, водещ към неизследвани досега части от пещерната система, и каза:
— Ще се наложи да излезем на лов.
— За какво? — попита Райли.
— За Volitox.
Двамата му подчинени се спогледаха. Не изглеждаха особено радостни. Дилан не ги винеше, но заповедта си беше заповед. Пък и той беше готов за предизвикателството. Ръката му легна върху дръжката на стария пистолет. Очакваше с нетърпение да изпробва уменията си срещу един от най-агресивните — и най-опасните — видове тук.