— Не издържам повече — каза той със свити юмруци и зачервено от гняв лице. — Трябва да му налееш малко акъл в главата.
— Къде е той?
Раздразнен и същевременно смутен, Кени махна към задния двор.
— Какво прави навън на дъжда? — Грей тръгна натам.
— Ти ми кажи.
Грей стигна двора. Единствената лампа над задната врата на кухнята хвърляше съвсем малко светлина, но той без проблем забеляза високия мъж, стоящ до редицата олеандри покрай оградата. Гледката го накара да спре за момент, докато проумее какво вижда.
Баща му стоеше бос и гол, само по гащета. Тънките му ръце бяха вдигнати, лицето му бе обърнато нагоре към дъжда, сякаш се молеше на някакво божество на бурите. После ръцете се сключиха над храстите.
— Мисли си, че подрязва олеандрите — обясни Кени с по-спокоен тон. — По-рано го видях да отива в кухнята. Това е вторият случай за тази седмица. Не мога да го накарам да си легне. Знаеш какъв инат е, дори преди. преди всичко това.
„Преди да се разболее от Алцхаймер“.
Кени рядко произнасяше думата, сякаш се боеше, че може да пипне болестта само като говори за нея.
— Затова ти се обадих — каза Кени. — Теб те слуша.
— Откога? — промърмори Грей.
Докато растеше, двамата с баща му имаха доста бурни отношения. Баща му беше петролен работник в Тексас, суров и корав човек, чиято лична философия бе, че един мъж трябва да е твърд и независим — докато при една производствена авария на платформата не изгуби единия си крак до коляното. След това започна да гледа на света с горчивина и гняв, по-голямата част от които изкарваше на големия си син. Това накрая прогони Грей в армията, а оттам и в Сигма.
Сега Грей стоеше тук и се мъчеше да открие онзи вбесяващо корав мъж в крехката фигура в двора. Зяпна, когато видя изпъкналите ребра, провисналата кожа, ясно очертаващия се под кожата гръбнак. Това не беше дори сянка на някогашния му баща, а обвивка, напълно изпразнена от възрастта и заболяването.
Грей пристъпи към баща си и нежно постави ръка на рамото му.
— Татко, достатъчно.
Баща му го погледна с изненадващо ясни очи. За съжаление в тях гореше онзи стар гняв.
— Тези храсти трябва да се подкастрят. Съседите вече се оплакват. Майка ти...
„Е мъртва“.
Грей сподави жегналото го чувство за вина и продължи да държи здраво баща си за рамото.
— Аз ще го направя, татко.
— Ами училището?
Грей спря за момент, докато се намести във времевата рамка на стареца, след което каза успокоително:
— Ще го направя след училище. Добре.
Огънят в замъглените сини очи утихна.
— Гледай да го направиш, момче. Един мъж е толкова добър, колкото е добра думата му.
— Ще го направя. Обещавам.
Грей го поведе към верандата и кухнята. Движението, топлината и по-ярката светлина сякаш бавно помогнаха на баща му да се освести.
— Грей, какво правиш тук? — попита той, сякаш го виждаше едва сега.
— Просто наминах да видя как си.
Кокалеста длан потупа ръката му.
— Тогава какво ще кажеш за една бира?
— Друг път. Трябва да се връщам в Сигма. Дългът зове.
Което си беше вярно. Кат го беше хванала на излизане от апартамента и го бе помолила да иде при нея в централата на Сигма във Вашингтон, но след като ѝ обясни положението с баща си, му даде малко време. Въпреки това той бе доловил тревогата в гласа ѝ и не искаше да я разочарова.
Обърна се към Кени.
— Ще го кача в спалнята. След епизоди като този обикновено спи спокойно до сутринта.
„Дано“.
— Но, Грей, това не е всичко. — Кени понижи глас. — Не мога да правя това всяка нощ. Всъщност вече говорих с Мери по въпроса.
Грей се раздразни, че са разговаряли без него. Мери Бенинг беше сестрата, която наглеждаше баща им през деня. Нощите се поемаха предимно от Кени, като Грей помагаше, когато може.
— И какво мисли тя?
— Трябват му денонощни грижи и предпазни средства. Аларми. Вратички на стълбите. Или...
— Или да му намерим дом.
Кени кимна.
„Но това е домът му“.
Кени явно разчете покрусата му.
— Не е нужно да решаваме веднага. Засега Мери ми даде телефоните на няколко сестри, които могат да поемат нощните смени. Мисля, че и двамата се нуждаем от почивка.
— Добре.
— Аз ще уредя всичко — каза Кени.
Грей изпита леко подозрение — помисли си, че внезапната инициативност на брат му е предизвикана повече от желанието да си измие ръцете и да избяга обратно в Калифорния. Но в същото време си даваше сметка, че той вероятно е прав. Трябваше да се направи нещо.