Остави единия шофьор да пази колите и портала и навлезе с останалите в гората.
Вдигна ръце към устата си и извика предизвикателно към този суров свят:
— Йори! Къде си?
17:56
Кендъл закопча последния цип на защитния си костюм и влезе в лабораторията от Ниво 4. Преди да излезе, Кътър му бе наредил да започне подготовка за вкарване на разрушителния код в създадената от него обвивка. По-тревожното бе, че на Кендъл му бе казано да очаква кръвна проба от Volitox преди падането на нощта.
Кендъл не възрази. И без това искаше достъп до изолираната лаборатория. Погледна през прозореца, към Матео и Ашуу, които разговаряха тихо, почти опрели глави една в друга — брат и сестра, утешаващи се взаимно. Гигантът се извисяваше над крехката фигура на сестра си, която се бе сгушила под защитата му.
Не му беше приятно, че ще се наложи да ги убие, но трябваше да стигне до телефон, до някакъв начин да сподели със света за средството срещу онова, което вилнее в Калифорния — магнитна честота, способна да унищожи създадения от него организъм на генетично ниво.
Хаосът с момчето му предлагаше отличен шанс.
Дори Кътър бе допуснал грешка — нещо рядко за този гений.
Потупа джоба, където бе скрил предмета, откраднат тихомълком по време на суматохата. Отиде до големите хладилници в дъното на помещението, отвори вратите и прегледа стойките със стъклениците. Мислено благодари на Кътър за прилежното надписване и подреждане на всичко. Бързо намери необходимото, грабна десетина стъкленици и ги пъхна в един от джобовете си.
Погледна през рамо, за да се увери, че Матео е зает.
„Само още минута-две“.
Тръгна към помещенията за изследване на тъкани и анатомията на творенията на Кътър. Мина покрай рентгеновата машина и ПЕТ скенера и влезе в обшитото с мед помещение за ЯМР.
„Ядрено-магнитен резонанс“.
Иронията не му убягваше. Магнетизмът беше ключът към спасяването на света, но можеше да доведе и до краха на Кътър.
Погледна масата и пръстена от огромни магнити. Бяха достатъчно мощни да причинят огромни поражения, ако с тях работи необучен или небрежен оператор. Имаше случаи на нараняване и дори смърт поради неправилната работа с гигантските магнити, но те бяха опасни и поради друга причина.
Отиде до охлаждащата кутия на стената до входа и вдигна капака й. Магнитите на ЯМР скенера се охлаждаха с течен хелий. При аварийни ситуации хелият можеше да бъде изкаран бързо за изключване на магнита, но това бе опасно в затворено помещение като изолирана лаборатория, особено ако е заровена в сърцето на тепуи.
Повечето болници извеждаха тази тръба навън, но Кендъл вече бе проверил и бе открил, че Кътър с цялата си надменност не си беше направил труда да вземе такава предпазна мярка.
Надникна да провери ситуацията в основната лаборатория. Матео вече бе сам и гледаше право към него. Ашуу вероятно беше излязла.
Кендъл погледна Матео в очите и натисна копчето.
Метна се навън и се хвърли по корем на пода.
Последва ледена експлозия с огромна сила — течният хелий се разшири осемстотин пъти при изпаряването си и изтласка кислорода. Прозорците в основната лаборатория се пръснаха в лицето на Матео. Парче магнит профуча над Кендъл и улучи редицата кислородни бутилки в съседното помещение. Те експлодираха от получената искра и избухнаха в огнено кълбо срещу смразяващия бял облак хелий, изригващ през счупения прозорец.
Кендъл не беше очаквал чак такава експлозия.
Изправи се с мъка и се запрепъва към изхода, като предпочете да излезе през прозореца вместо да използва въздушния шлюз.
„И без това май наруших изолацията“.
Матео лежеше на пода. Лицето му бе изгорено от огненото кълбо, от косата му не беше останало нищо. Наложи се да го прескочи, за да мине през прозореца и да се качи горе, за да намери телефон.
Нещо сграбчи крака му.
Погледна надолу и видя пръсти, вкопчени в глезена му.
Матео се надигна. Очите му блестяха насред почернялата плът.
Кендъл се опита да се освободи, но Матео вдигна един счупен стъклен цилиндър и го заби в хълбока му.
30.
30 април, 17:47
Земя Кралица Мод, Антарктида
— Гнездо на нимфи пред нас — обяви Крайстчърч и насочи инфрачервения лъч на акустичната пушка към брега на реката.
Дилан нареди да спрат и погледна през бинокъла за нощно виждане. На двайсет метра по- нататък до реката имаше малък вир, образуван от дига, подобна на онези, които строят бобрите.