Дилан изчака още цяла минута, след което приближи предпазливо с нож в ръка. Извади от раницата си манерка.
Кътър Елвс бе казал, че му е нужна само кръвта на създанието.
„Лесна работа“.
Прободе звяра в хълбока, напълни алуминиевия съд с черната течност и завъртя капачката.
„Мисията е изпълнена“.
А сега да се маха оттук.
Чу тропот на крака, засилваше се. Надникна над мъртвото туловище и видя, че Райли се връща.
Явно младокът бе открил, че на света има и нещо като кураж. Но за съжаление само кураж не стига.
Изтрещя изстрел и половината глава на Райли се пръсна в кървава каша. Тялото му полетя напред и се стовари на земята.
Дилан тутакси клекна зад трупа на волитокса. Ръката му посегна към пистолета. но той беше празен.
Погледна към мястото, където беше оставил автомата си. Знаеше, че ако опита да стигне до него, ще сподели участта на Райли.
Който и да бе онзи, определено го биваше в стрелбата.
Знаеше кой е. Онзи американец.
„Не си мъртъв, а?“
Може би беше време да промени това. Знаеше, че противникът му не е така добър в сражаването на тъмно като него. И смяташе да се възползва от предимството си.
— Крайно време е да поговорим, друже! — извика той.
18:17
— За какво? — извика в отговор Грей.
Беше клекнал зад издадена скала на трийсетина метра от мястото, където се криеше Дилан Райт. Огледа терена през очилата за нощно виждане. Тялото на войника лежеше между тях. По-рано бе чул писъка на друг мъж, последван от плясък — след което командосът, когото бе застрелял току-що, побягна ужасен към него.
Това означаваше, че би трябвало да е останал само един — лидерът на отряда.
Държеше оръжието насочено към туловището на мъртъв звяр на брега. Доколкото можеше да прецени по отпуснатото пипало, трябваше да е една от онези хищни змиорки със светещите примамки.
— За сделка — отвърна Райт. — Пичът, за когото работя, може да е много щедър.
— Не проявявам интерес.
— Е, поне опитах.
Внезапно светът пред Грей блесна и го заслепи. Той свали очилата точно когато Дилан изключи фенерчето и изскочи от скривалището си. Внезапната ярка светлина, усилена от очилата, още изгаряше ретината на Грей.
Дилан откри огън от новата си позиция.
Грей отстъпи, осъзнал грешката си. Копелето беше използвало тъмнината срещу него, за да стигне до оръжието си. И не само до него. Чу се пукот на електричество и бръмчене, което рязко премина в оглушителен писък.
Акустично оръдие.
Звукът прониза ушите му, опита се да разкъса шевовете на черепа му. Този път нямаше предпазни средства. Зави му се свят. Грей вдигна оръжието си и стреля слепешком към източника на звука, но той не спря.
Всеки момент щеше да изгуби съзнание.
18:18
Дилан подпря чинията на един камък и я насочи към американеца. Метна автомата си на рамо и се дръпна настрани, по-далеч от обсега на акустичното оръдие, но въпреки това инфразвукът го прониза до костите.
Усмихна се, като си представи какво изпитва американецът.
Готов да сложи край на този сблъсък, Дилан направи още две крачки настрани, почти до предишното си скривалище зад трупа на волитокса. Искаше ясна видимост, за да свали целта си.
Още една крачка — и нещо се впи дълбоко отзад в крака му.
Посегна към бедрото си и отскубна голям колкото кренвирш плужек заедно с парче от собствената си кожа. Зъбите се помъчиха да се доберат до пръстите му и изгориха дланта му с киселина. Отвратен и ужасен, Дилан метна нимфата в реката.
Погледна назад към гнездото. Акустичното оръдие беше обърнато в друга посока и строителите на купчината кости сигурно се връщаха, но засега не видя никакво движение, никаква следа от изчезналата орда. Гнездото изглеждаше пусто като преди.
Къде бяха те?
В страха си закачи с рамо тялото на волитокса. Усети някакво движение в мъртвата плът, сякаш звярът внезапно се съживяваше.
„Не...“
Отскочи от трупа, внезапно осъзнал истината.
Не царицата се движеше.
А нещо вътре в нея.
Сякаш за да го докаже, един тлъст сив плужек изпълзя от цепка на хрилете и тупна тежко на брега.
Задавен от ужас, Дилан заотстъпва заднешком от трупа, чиито хриле и зейнала паст забълваха още гърчещи се нимфи. Излизаха дори от ноздрите.
Явно след бягството си от гнездото бяха потърсили майка си и се бяха скрили в нея, за да се спасят в сигурно убежище от акустичното оръдие. Възрастните бяха неуязвими за подобни атаки, вероятно защитени от биоенергии, и защитаваха малките си по време на опасност. Дилан знаеше, че някои видове риби и жаби могат да носят малките си — но никой не беше подозирал, че същото важи и за волитокса.