По нейна молба той бе натиснал газта до дупка и покритият пикап летеше през опустялата база. Нямаха време за дреболии като предупредителни знаци и светлини. Лиза погледна надолу към Нико. Кучето едва ли щеше да преживее следващите два часа. Всичките му важни органи отказваха.
„Дръж се, Нико“.
Влетяха в празния паркинг на малката болница, която тъкмо беше обновила радиологичното си отделение с ЯМР скенер. Едмънд Дент вече ги чакаше на входа. Лиза бе използвала времето, в което подготвяха Нико за транспортиране, за да събере всички ключови играчи на това място.
Пикапът се качи на рампата на спешното отделение и наби спирачки пред Едмънд.
Вирусологът махна на колегите си, които също трябваше да напуснат с последния хеликоптер. Те свалиха Нико от колата и го подкараха към радиологичното отделение.
— Скенерът вече загрява — задъхано каза Едмънд, докато бързаше до нея. — Един техник е настроил магнитите на. — той провери нещо написано върху ръката му — 0,456 тесла. Статично магнитно поле.
— А пробата от организма?
— О, ето я. — Той бръкна в джоба си и извади епруветка с тапа, облепена плътно с тиксо.
„Импровизация му е майката“.
Стигнаха радиологичното отделение, където имаше двама от ядрения екип, с тях беше и доктор Линдал.
— Дано само да не ни губите времето — изсумтя Линдал. — След като всичко приключи, ще започна официално разследване на поведението ви. За укриване на опитен образец.
— Нико не е опитен образец, а награждавано куче спасител, което случайно се разболя, докато помагаше на всички ни.
— Както и да е — рече Линдал. — Да почваме и да приключваме.
Трябваха четирима души, за да вдигнат камерата на Нико от носилката и да я поставят на масата на скенера.
Техникът заблъска по стъклото.
— Никакъв метал!
Лиза изруга под нос. В бързината не се беше сетила за тази подробност. През ЯМР машината не можеше да минава никакъв метал, включително компонентите от камерата на Нико.
Едмънд я погледна.
„Ще трябва да го направим по трудния начин“.
Тя посочи вратата.
— Всички вън.
— Лиза... — обади се Едмънд. Ако се съдеше по тона му, той се досещаше какво е намислила. — Ами ако данните са подвеждащи? Или просто погрешни?
— Предпочитам да поема този риск, вместо да подложат планините на ядрен удар. Пък и научната обосновка изглежда правилна. — Тя го подкара към вратата, като преди това взе епруветката. — Вън!
След като остана сама, отиде при камерата на Нико, пое дълбоко дъх и я отвори.
„Пейнтър, гледай да си прав“.
Много внимателно вдигна Нико и го отнесе при масата. Отпуснатото му тяло изглеждаше много по-леко, сякаш нещо жизненоважно вече го беше напуснало. Остави го и положи длан върху него. Хубаво бе да го докосва отново с голи ръце вместо с ръкавици. Зарови пръсти в козината му.
„Добро куче“.
Постави епруветката с вируса до кучето и вдигна палци към техника.
След няколко секунди машината забръмча шумно и масата с Нико бавно се плъзна през пръстена от магнити. За всеки случай направиха две преминавания.
През цялото време Лиза нервно крачеше напред-назад и си гризеше ноктите.
„Трябва да си направя маникюр преди сватбата“.
— Готово — обяви техникът по интеркома.
Лиза си сложи стерилни ръкавици, грабна спринцовка от пластмасовата масичка и взе кръвна проба от катетъра на Нико. Сложи пробата и епруветката на Едмънд в херметично затваряща се торбичка, остави я до вратата и се дръпна назад.
Едмънд рискува да вземе торбичката.
— Побързай — каза тя.
Той кимна и се втурна навън, за да се върне в лабораторията в хангара.
Това бяха най-дългите десет минути в живота ѝ. Използва времето, за да мине също през скенера, така че да убие евентуалната зараза от Нико, след това седна на масата с него, като сложи главата му в скута си.
Най-сетне дойде обаждането, пуснато през интеркома.
Лиза ясно чу ликуването в гласа на Едмънд.
— Мъртъв е. Направен на каша. Както в чистата проба, така и в кръвта на Нико.
Лиза затвори очи, наведе се над Нико и му прошепна:
— Видя ли какво добро куче си!
Поседя така, за да дойде на себе си, после вдигна телефона.
— Какъв е планът оттук нататък?
На заден план се чуваха спорове и повишен тон. Най-гласовит беше Реймънд Линдал.
— Пак неприятности — каза Едмънд. — Можеш да се досетиш от кого.
Лиза затвори и впери поглед във вратата, като се питаше как да постъпи.
Преди да успее да реши, вратата се отвори и Сара нахълта вътре и викна:
— Чух всичко. Тръгвай веднага. Аз ще наглеждам кучето. Денис ще те закара.
Лиза се усмихна, прегърна я и изтича навън.
Денис подкара пикапа на максимална скорост към хангара. Лиза изскочи навън още преди колата да е спряла напълно. Изтича в хангара и завари Линдал, който стоеше с гръб към нея, лице в лице с главния техник на ядрения екип.
— Придържаме се към първоначалния план, докато не чуя заповед от Вашингтон — каза Линдал. — Всички тези резултати са. предварителни в най-добрия случай. И по мое мнение още са съмнителни.
— Но, сър, мога веднага да променя...
— Никакви промени. Продължаваме според плана.
Лиза застана зад Линдал и го потупа по рамото. Когато той се обърна и на лицето му се изписа изненада, че я вижда, тя замахна и го фрасна в носа. Главата на Линдал се отметна назад и той рухна тежко на пода.
Като се мръщеше от болка, Лиза тръсна ръката си и се обърна към техника.
— Та какво казвахте?
— От онова, което научихме току-що, мога да намаля мощността само до един килотон. Ако взривим бомбата на височина шест километра, което е таванът на дрона, ще се получи електромагнитен импулс с плътност най-малко половин тесла. Ще покрие предостатъчно територия, за да облъчи горещата зона с незначително количество радиация, горе-долу като при зъбна снимка.
— Колко време ще е нужно?
— Мога да се справя преди крайния срок.
Лиза кимна.
— Действайте.
— Ами Вашингтон?
— Аз ще се погрижа за Вашингтон. Вие се заемете с бомбата.
Докато се отдалечаваше забързано, погледна натъртените си кокалчета.
„Определено ще ми трябва маникюр“.