— Чух всичко. Тръгвай веднага. Аз ще наглеждам кучето. Денис ще те закара.
Лиза се усмихна, прегърна я и изтича навън.
Денис подкара пикапа на максимална скорост към хангара. Лиза изскочи навън още преди колата да е спряла напълно. Изтича в хангара и завари Линдал, който стоеше с гръб към нея, лице в лице с главния техник на ядрения екип.
— Придържаме се към първоначалния план, докато не чуя заповед от Вашингтон — каза Линдал. — Всички тези резултати са. предварителни в най-добрия случай. И по мое мнение още са съмнителни.
— Но, сър, мога веднага да променя...
— Никакви промени. Продължаваме според плана.
Лиза застана зад Линдал и го потупа по рамото. Когато той се обърна и на лицето му се изписа изненада, че я вижда, тя замахна и го фрасна в носа. Главата на Линдал се отметна назад и той рухна тежко на пода.
Като се мръщеше от болка, Лиза тръсна ръката си и се обърна към техника.
— Та какво казвахте?
— От онова, което научихме току-що, мога да намаля мощността само до един килотон. Ако взривим бомбата на височина шест километра, което е таванът на дрона, ще се получи електромагнитен импулс с плътност най-малко половин тесла. Ще покрие предостатъчно територия, за да облъчи горещата зона с незначително количество радиация, горе-долу като при зъбна снимка.
— Колко време ще е нужно?
— Мога да се справя преди крайния срок.
Лиза кимна.
— Действайте.
— Ами Вашингтон?
— Аз ще се погрижа за Вашингтон. Вие се заемете с бомбата.
Докато се отдалечаваше забързано, погледна натъртените си кокалчета.
„Определено ще ми трябва маникюр“.
14:45
Рорайма, Бразилия
Докато самолетът се издигаше, Кендъл гледаше как платото се отдалечава. Разполагаха само с минута преди зарядите на Кътър да се взривят и да унищожат зловещия му експеримент в областта на синтетичната биология и генното инженерство.
„И това е чудесно“.
Извърна се от прозореца и насочи вниманието си към кабината. Тя бе пълна с хора. Хеликоптерът на Кътър вече бе излетял с Ашуу и Йори, но едва след като направи два курса, за да превози местните работници в джунглата, по-далеч от опасността.
Кътър лежеше завързан на носилката си. Едната му ръка бе закопчана с белезници за металната рамка. В ръката му беше вкарана игла на система. Дълбоките му рани се нуждаеха от хирургична намеса, но стегнатата превръзка на гърдите щеше да издържи, докато след два часа стигнат Боа Виста, където трябваше да заредят гориво.
Кътър гледаше през прозореца до главата си.
— Десет секунди.
Кендъл проследи погледа му до обвития в облаци връх и мислено започна да отброява. Когато стигна до нула, от върха изригна стълб от пушек и камъни, който закри слънцето и го направи кървавочервено. Над платото се разнесе грохот, сякаш светът оплакваше смъртта на всички онези странни форми на живот. След това платото бавно се напука и от него се отцепи скала, подобно на падащ къс от топящ се ледник. Езерото на върха се изсипа в пукнатината, отразявайки червената слънчева светлина, и приличаше на огнен поток върху камъка.
— Великолепно — прошепна Кътър.
— Подобаващ край за Тъмния Едем — добави Кендъл.
Кътър погледна към Джена.
— Но ти спаси късче от него. За нея.
— И може би за света. — Кендъл си спомни трескавото търсене на стъклениците преди лабораторията да бъде унищожена. — Контрагентът вероятно ще може да се използва за лечението на други умствени заболявания. Определено ще бъде проучен основно. От работата ти все пак може и да излезе нещо добро.
— Нищо друго ли не спаси от генетичната ми библиотека?
— Не. По-добре да си остане изгубена завинаги.
— Нищо не се губи завинаги. Особено щом е тук.
И Кътър се почука по челото.
— Няма да остане там задълго — каза Кендъл.
Този човек просто беше прекалено опасен.
Докато всички гледаха ставащото долу, Кендъл вдигна онова, което тайно бе свил в лабораторията. В паниката за сина си Кътър го бе зарязал на масата. Наведе се и опря пневматичния пистолет във врата му — същия, който Кътър беше използвал върху Джена. Ампулата все още съдържаше една последна доза от сътворения от Кътър код.
Кътър се облещи от ужас, но Кендъл дръпна спусъка без никакво колебание. Компресираният газ вкара дозата във врата.
С другата си ръка Кендъл инжектира в системата на Кътър упойка.
— Когато се събудиш, приятелю, всичко ще е приключило.
Кътър го гледаше смаяно.
— Този път Кътър Елвс ще умре — обеща му Кендъл. — Може би не тялото, а само умът.