Хладна ръка се пъхна между пръстите му. Лекото докосване беше достатъчно, за да му олекне поне малко. Грей леко стисна ръката в знак на благодарност.
Сейчан седна до него. Току-що се беше върнала от Хонконг. Беше оставила багажа си в апартамента му и бе дошла направо тук с мотора си, точно навреме за вечеря. Тя и баща му се спогаждаха чудесно.
Но пък кой не би се спогаждал с нея?
Вижте я само!
Дори в тъмното тя бе скулптура, изпълнена с грация и сила, свирепост и нежност, заоблени извивки и здрави мускули. Очите ѝ улавяха и най-малката светлина. Устните ѝ бяха меки като коприна. Грей вдигна ръка и прокара пръст по брадичката ѝ, проследи струйката пот надолу по гърлото.
„Господи, колко ми липсваше!“
Гласът ѝ падна с цяла октава до знойна тъма.
— Да се прибираме у дома.
При тази покана тялото му закопня болезнено.
— Ти тръгвай — каза той. — Ще се уверя, че нощната сестра има всичко необходимо, и ще дойда.
Сейчан се размърда, започна да става, но явно усети нещо и седна отново в люлката.
— Какво има?
Грей се извърна. Видя, че в храстите до верандата блещукат светулки. Появяваха се все по- рано с всяка година. Някои твърдяха, че това е свидетелство за климатичните промени, напомняне за огромните сили, които наистина контролират света и в сравнение с които всички други изглеждат дребни и незначителни.
Въздъхна. Мразеше да признава, че понякога е твърде незначителен.
— Мога да спасявам света безброй пъти. Защо не мога да спася него? — Сви унило рамене.
— Нищо не мога да направя.
Тя взе ръцете му и ги задържа между дланите си.
— Ти си задник, Грей.
— Никога не съм го отричал — каза той и откри, че се усмихва.
— Винаги има нещо, което да направиш. И вече го правиш. Можеш да го обичаш, да си спомняш вместо него, да живееш за него, да се грижиш за него, да се бориш за него. Да показваш тази обич с всяко решение, което вземаш... ето какво можеш да направиш. Не е нищо.
Грей не отговори.
Имаше още нещо, което можеше да направи — но за целта трябваше да остане сам.
— Разбирам, Сейчан. — Той издърпа ръцете си от нейните. — Тръгвай. Идвам веднага.
Тя се наведе и го целуна по бузата, после по-продължително — по устните.
— Не ме карай да чакам.
„Никога“.
Докато тя слизаше по стъпалата към алеята, Грей влезе в къщата и кимна на нощната сестра, която седеше на канапето.
— Отивам да го видя, преди да тръгна.
— Мисля, че вече е заспал — каза тя.
„И по-добре“.
Качи се горе и тръгна по коридора към стаята на баща си. Вратата бе леко открехната. Грей тихо влезе и отиде до леглото.
Извади от джоба си ампула и спринцовка.
Преди няколко дни бе разговарял с доктор Кендъл Хес за средството срещу творението на Кътър Елвс. Хес смяташе, че препаратът може да подобри състоянието на хора с други неврологични заболявания. Грей постави въпроса директно и още същата вечер доставиха ампулата на адреса му.
Сега той напълни спринцовката.
Навремето, сякаш преди десетилетия, му беше предложен подобен избор — нещо, което би могло да помогне на баща му. В крайна сметка той го изля в канала, тъй като смяташе, че трябва да се научи да приема неизбежното, а не да се изправя срещу нещо, срещу което не може да се бори.
Вдигна спринцовката и леко натисна буталото, докато не изкара капчица от иглата.
„Майната му на това!“
Думите на Сейчан отекнаха в съзнанието му.
„...да се бориш за него...“
Наведе се, заби иглата в ръката му и натисна буталото. Извади спринцовката преди клепачите на баща му да се вдигнат.
— Грей, какво правиш? — попита баща му.
„Боря се за теб...“
Наведе се и целуна баща си по челото.
— Просто наминах да ти кажа лека нощ.
Епилог
Групата се движи бавно през джунглата, в колона по един. Намалели са много, откакто са започнали дългия преход. Следват ги отзвуци от огън, скали и разруха. Помнят как копаят със силните си нокти, как откриват стари тунели, които ги отвеждат в тази безкрайна гора, най- сетне свободни. Помнят кръвта и смъртта. Помнят предателството и болката. Помнят синята искра и жилещата стомана.
Паметта им е дълга.
А омразата — още по-дълга.
Бележки към читателите: истина или измислица