Време е да вземем скалпела и да разрежем романа, за да разделим истината от измислицата. Намираме се на прага на някои критични промени в света. И макар повечето хора да не са съгласни, че планетата преживява своето шесто масово измиране, пътищата, по които можем да поемем оттук нататък като вид, като общество, се разделят в множество различни посоки. Една от целите на тази книга е да тръгне по някои от тези пътища и да види накъде биха ни отвели те. Но докъде сме стигнали вече по тях? Да видим.
Първо, романът се занимава с реалното разцепление, съществуващо в момента в природозащитното движение — между старите природозащитници и ново поколение еколози, между привържениците на запазването на видовете и синтетичните биолози, дори между тези, които искат да спрат измирането, и онези, които го приветстват. Следните четири книги изиграха огромна роля в изграждането на тази история и са чудесен източник за всеки, който се интересува от повдигнатите в романа теми:
Regenesis: How Synthetic Biology Will Reinvent Nature and Ourselves от George M. Church и Ed Regis (New York: Basic Books, 2012).
The Sixth Extinction: An Unnatural History от Elizabeth Kolbert (New York: Henry Holt, 2014).
Apocalyptic Planet: Field Guide to the Future of the Earth от Craig Childs (New York: Vintage, 2013).
Countdown: Our Last, Best Hope for a Future on Earth? от Alan Weisman (New York: Back Bay Books, 2014).
Но да погледнем някои подробности, като започнем с
Науката
Синтетична биология
Когато става въпрос за създаването на изкуствен живот, нещата се развиват по-бързо, отколкото аз мога да напиша този роман. Ето една кратка хронология, съдържаща повдигнатите в книгата теми, но която едва докосва повърхността:
2002: Създаден е първият изкуствен вирус в лаборатория.
2010: Екипът на Крейг Вентър създава първата жива синтетична клетка.
2012: Успешно създаване на КНК (ксенонуклеинова киселина).
2013: Създаване на първата функционираща хромозома от изходни материали.
Май 2014: Институтът Скрипс добавя нови букви в генетичната азбука.
КНК
Много лаборатории създадоха различни вериги КНК. Тя се оказа по-издръжлива и да, на теория може да се използва като заместител на ДНК у всички живи организми. Освен това се смята, че в миналото е била господстваща форма на живот на планетата. Така че дали е възможно някаква изолирана общност от такива организми да е оцеляла някъде, скрита в някоя биосфера в сянка? Само времето ще покаже.
Улеснена адаптация
Целта на изследванията на доктор Кендъл Хес — откриването на начини за усъвършенстване на видовете, за да бъдат по-пригодени към промените в средата — се преследва активно в лаборатории от реалния свят.
Дори създанията на Кътър Елвс се основават на хитроумен проект на Александра Дейзи Гинзбърг, наречен Дизайн за Шестото измиране. Тя предлага пускането на изкуствено създадени създания в природата (и стига дори дотам да си патентова някои от измислените форми на живот). Изумителна материя. Работата й може да се види в интернет.
Машини на еволюцията
1. Описваната в романа техника CRISPR-Cas9 е съвсем истинска. Тя вече революционизира света на изучаването и манипулирането на гените. Със съвсем малко обучение и новак може да използва тези напреднали техники. Точността и контролът са такива, че предлагат на учените еквивалент на инструмент за редактиране на отделни букви в енциклопедия, при това без допускане на правописна грешка.
2. Техниките MAGE и CAGE са изобретени от генните инженери от Йейл, МТИ и Харвард. Те позволяват мащабно редактиране на геном и дават големи надежди за съживяване на изчезнали видове.
Възкресяване
В романа описвам как лаборатории по целия свят се опитват да съживят изчезнали видове като мамутите (от ДНК на слон), прелетните гълъби (от ДНК на обикновен гълъб) и изчезналите говеда, известни като зубри (от ДНК на съвременно говедо). Съществуват обаче и много други методи за възстановяването на тези видове наред с редактирането на гени — например присаждане на ядра на соматични клетки.
И да, наистина съществува руснак на име Сергей Зимов, който строи Плейстоценски парк в Сибир като дом на мамути.
Екстремофили
Търсенето на нови съединения и вещества е превърнало лова на необичайни организми, живеещи в сурови условия, в истинска златна треска в биологията. В резултат учените откриват живот на места, които преди са се смятали за напълно неподходящи за целта — в кипящите комини на дъното на океана, дълбоко под леда, в токсични среди. Открити са цели екосистеми, откъдето и се е появил терминът „биосфера в сянка“.