Американците в Антарктида
Операция Висок скок, водена от адмирал Бърд, е истинска и в нея са участвали над 5000 души. Но въпреки това тя си остава забулена в загадки и до днес. Снегомобилът на Бърд също е реално превозно средство и било доставено на континента само за да изчезне в историята (или под леда). И да, американското правителство наистина е провеждало изпитания на ядрено оръжие на континента.
Британците в Антарктида
Британският антарктически институт има силно присъствие на най-южния континент по- отдавна от всяка друга страна, като през годините е променял името си, както е описано в книгата. А станцията Халей VI е действаща британска изследователска станция (освен ако не е паднала в морето, както се случи в романа) и наистина прилича на стоножка с гигантски ски.
Повечето „технически“ подробности в книгата вече бяха описани в научния раздел, но има още няколко джаджи, които заслужават да бъдат споменати допълнително.
Технология
Амфибийни гъсенични понтонни транспортьори
Макар тези превозни средства да са все още прототипи, наистина съществуват умалени версии, които са напълно работещи. Реших да използвам в книгата си именно тях.
Акустични оръжия
Акустични оръдия с широк обхват се използват по цял свят от полиция и военни и действат горе-долу по начина, описан в книгата.
По-преносимите насочени акустични излъчватели са патентовани от „Американ Текнолъджи Корпорейшън“. Доколкото ми е известно, не се произвеждат активно, но действат точно по начина, описан в историята, и наистина са способни да предават реч или да се използват като насочен микрофон за подслушване.
Така че ако смятате да се разхождате в някоя пещера под Антарктида, съветвам ви да си купите акции от компанията.
И само няколко думи за
Местата
Тепуи
Тези странни, сякаш извънземни плата се срещат в Гвиана, Венецуела и Бразилия. На много от тях не е стъпвал човешки крак и техните странни изолирани екосистеми си остават чисти и недокоснати. Митовете, споменати в книгата, са предадени точно, както и странните огромни дупки, пещери и тунели. Действието в романа „Изгубеният свят“ на сър Артър Конан Дойл се развива на едно от тези плата и затова реших, че и Кътър Елвс би се установил на подобно място, далеч от любопитни очи.
Планински военно-тренировъчен център
Имах възможността да посетя базата край Бриджпорт, Калифорния, и макар повечето детайли да са точни, все пак си позволих някои дребни промени (съжалявам, момчета, ще ви черпя ребърца в „Боди Майк Барбекю“). Базата наистина има тренировъчно летище, на което се провеждат упражнения с тилтроторите „Оспри“. А „синът на Оспри“, „Бел V-280 Валър“, с който летят героите в романа, в момента се разработва.
Езерото Моно и градчетата призраци
Посетих на няколко пъти и езерото Моно и се надявам, че съм представил добре мястото и хората. Ако ви се случи да ходите там, определено разгледайте местните градчета призраци.
Само се оглеждайте за пълни с командоси хеликоптери.
И една последна
историческа бележка
Надявам се книгата да ви е харесала. Тя е десетата от поредицата за Сигма и излиза на десетата година от излизането на първата („Пясъчна буря“, 2004). Предвид кръглата годишнина реших да се възползвам от възможността да се заиграя малко с миналото — например да се срещна отново със смелите антарктически изследователи Ашли Картър и Бен Бръст, които заедно с Джейсън се забъркаха в куп неприятности в първата ми книга „Последната тайна на земята“. Освен това исках да загатна за големите промени, които ще донесе бъдещето — защото най-големите и дръзки приключения на Сигма тепърва предстоят.
Така че се надявам да се видим отново!
Джим Ролинс
П.П. И да си носите крем против слънце (и много боеприпаси).
Бележки
Notes
[
←1
]
1 Превод Христо Кънев и Елена Кодинова — Б.пр.