Грей си представи древните схематични рисунки на хора и животни, каквито можеха да се открият по цял свят.
— Странното при пустинния лак е, че все още не е изяснено как се образува — продължи Рафи. — Дали е резултат от някаква химична реакция? Или страничен продукт на неизвестни микроорганизми? Никой не знае. Всъщност споровете дали пустинният лак е жив или нежив се водят още от времето на Дарвин.
Монк изсумтя раздразнено.
— Но какво общо има изучаването на някаква мръсотия по камъните с френетичен сигнал за тревога и експлозия?
— Не зная. Поне засега. Зная, че работата на Хес вече беше привлякла вниманието на частния сектор, че част от последната му работа беше съвместно корпоративно предприятие, част от федералната програма за трансфер на технологии. — Рафи сви рамене. — Така се получава, когато се правят такива големи орязвания на бюджета за изследвания и разработка.
— Какво е било това съвместно предприятие? — попита Кат.
— През годините проучванията на Хес върху биосферите в сянка доведоха до откриването на куп нови екстремофили — организми, които живеят в сурови и необичайни среди. Подобни микроби са чудесен ресурс за откриването на уникални химикали и съединения. Прибавете към това бурното разрастване на синтетичната биология, при която в лабораториите се стига до крайности в генното инженерство, и ще получите потенциално много доходоносно начинание.
Грей знаеше, че милиарди долари корпоративни пари вече се изливат в подобни предприятия от гиганти като „Монсанто“, „Ексон“, „Дюпон“ и „Бритиш Петролиъм“. А когато залозите са толкова високи, корпорациите често поставят печалбата пред безопасността.
— Ако сте прав за частното финансиране на работата на доктор Хес — каза той, — възможно ли е да става дума за някакъв вид корпоративен саботаж?
— Не мога да кажа, но се съмнявам. Корпоративно финансираното му изследване беше доста алтруистично. Наричаше се проект „Неогенезис“.
— И каква е била целта му? — попита Кат.
— Доста висока. Доктор Хес смяташе, че може да забави или да спре растящия брой на измирания на планетата и по-конкретно онези, причинени от човешката дейност. Най-вече замърсяването и ефектите от климатичните промени. Слушах една негова научнопопулярна лекция, в която твърдеше, че Земята се намира в разгара на шесто масово измиране, което спокойно може да съперничи на онзи удар от астероид, убил динозаврите. Помня как каза, че повишаването на глобалната температура само с два градуса моментално ще заличи милиони видове.
Кат се намръщи.
— И как е смятал да предотврати това?
Рафи се огледа изненадано, сякаш отговорът бе очевиден.
— Той смята, че е открил начин да избегнем тази участ.
— С проекта „Неогенезис“ ли? — попита Кат.
Сега Грей разбра значението на името.
Нов генезис.
Погледна все още изпълнения с пушек екран. Целта наистина си заслужаваше, но в същото време високомерието на онзи човек вероятно бе струвало живота на трийсет мъже и жени. И Грей имаше лошото предчувствие, че това съвсем не е свършило.
Колко още щяха да умрат?
4.
27 април, 20:35
Езерото Моно, Калифорния
„Не мога да издържа още много“.
Джена лежеше по корем под един ръждясал стар трактор. Ясно виждаше хеликоптера, кацнал на поляната. Направи серия снимки с телефона си. Не смееше да използва камерата, за да не я забележат. Трябваше да напрегне цялото си търпение и уменията да остава незабележима, за да изпълзи от плевнята до това жалко скривалище.
Проточи шия да проследи широкоплещестия мъж, който обикаляше дървените постройки. Огнепръскачката му ревеше и изстрелваше ослепителна триметрова струя. Гигантът подпали тревата, храстите и най-близките постройки и превърна върха на хълма в същински пейзаж от ада. Високо вдигналият се пушек много добре й припомни отровното море, което я беше заклещило тук.
Може би нямаше да успее да се измъкне, но това не означаваше, че не може да остави нещо след себе си, някаква следа за съдбата си, за случилото се тук.
Избърса потта от челото си. Беше направила всичко възможно да снима колкото се може по-ясно хеликоптера и въоръжените мъже. Някой може би щеше да успее да идентифицира машината или да разпознае малкото лица, които бе успяла да запечата. С помощта на увеличението бе заснела в близък план гиганта с огнепръскачката. Лицето му бе бронзово — може би беше латиноамериканец. Косата му под военното кепе бе черна, имаше и характерен лилав белег, минаващ през брадичката му.