Выбрать главу

Кендъл не можеше да е толкова коравосърдечен.

Затърси някаква следа от хванатия в капан рейнджър. Не хранеше надежди, но човекът заслужаваше някой да го види или най-малкото една последна молитва. Прошепна няколко думи, докато хеликоптерът се отдалечаваше — и завърши с една последна молба, загледан надолу в черното бушуващо море от отрова.

„Дано да съм прав за газа“.

Най-важното бе никой да не оцелее.

5.

27 април, 20:49

Езерото Моно, Калифорния

Джена клечеше в разпадащите се останки на стар магазин. Криеше се, опряла гръб в покрития с графити тезгях в дъното. Над главата ѝ на покритите с паяжини дървени рафтове бяха наредени стари бутилки с избелели от времето етикети. Мъчеше се да не кихне от прахоляка и правеше всичко по силите си да не обръща внимание на болката в ръката — един куршум беше одраскал бицепса ѝ.

„Дръж се“ — каза си.

Напрегна слух, за да определи дали някой от въоръжените не приближава — трудна задача, защото сърцето ѝ продължаваше да тупти бясно в гърлото ѝ. Беше изкарала късмет, че е издържала толкова дълго, като си играеше на криеница сред няколкото останали постройки, които още не бяха подпалени.

Беше успяла да се добере дотук единствено благодарение на суматохата, предизвикана от излитането на хеликоптера. Внезапното заминаване притесни ловците за достатъчно дълго, за да успее да се шмугне в магазина. Но и тя, подобно на останалите, беше озадачена от промяната в ситуацията.

Защо хеликоптерът изоставяше хората си? Или просто се издигаше, за да огледа отвисоко?

Преди малко беше зърнала за миг как влачат към машината някакъв мъж с лабораторна престилка, определено пленник, вероятно учен от военната база. Разстоянието бе прекалено голямо, за да различи подробности. Може би бяха излетели, за да предотвратят нови опити за бягство?

Не ѝ се вярваше.

По-скоро нещо ги беше уплашило и ги бе принудило да избягат.

Но какво?

Отчаяно искаше да надзърне и да потърси евентуалната нова опасност, но не беше сигурна, че ловците няма да изпълнят задачата си. Вече беше видяла тези корави мъже с военна подготовка. Въпреки риска щяха да се придържат към поставената им цел — да я елиминират.

Някъде отзад и отляво се чу хрущене на стъкло и тя си представи отдавна избития прозорец там. Някой сигурно беше влязъл през него вместо през вратата. Когато бе влязла, се бе възползвала от рева на хеликоптера, за да счупи по една от старите бутилки при всяко място, от което можеше да се влезе — при двата прозореца и вратата.

Като се ориентираше по шума, тя се завъртя и вдигна единственото си оръжие. Сянката се очертаваше на около три метра от нея на фона на пожара отвън. Джена дръпна спусъка. Ярка синя искра изскочи от оръжието ѝ и улучи фигурата. Последва рязък вик от зашеметяващата болка, когато сондите на тазера улучиха целта си.

Мъжът рухна на пода и се загърчи в агония, а тя се метна през тезгяха, насочи отново своя „Тазер ХЗ“ и стреля, за да го накара да млъкне. Нямаше никакво намерение да рискува. Оръжието й имаше още един изстрел, но тя знаеше, че това не е достатъчно. Именно затова бе устроила засадата в магазина.

Отиде при мъжа — който вече бе в безсъзнание или може би мъртъв — и го обезоръжи. Прибра тазера и бързо прегледа автомата. Макар рядко да носеше огнестрелно оръжие, бе минала задължителния курс. Автоматът изглеждаше „Хеклер и Кох“, модел 416 или 417. Така или иначе, приличаше достатъчно на AR-15, с който беше тренирала на стрелбището.

Бързо отиде при вратата, клекна, вдигна автомата и се огледа. Викът на войника не беше останал незабелязан от останалите. Мъжете тичаха приведени през пушека между горящите руини. Опитваха се да я обкръжат. Тя се прицели в най-близкия и изстреля откос. Около краката му изригнаха фонтанчета пръст, но един куршум го улучи в левия пищял и го просна на земята.

Другарите му се хвърлиха към най-близките прикрития. Макар че не ги спря, атаката ѝ ги забави. Ответният огън надупчи фасадата на магазина. Куршумите минаваха през старото дърво като горещи въглени през хартия. Но Джена вече беше в движение и се метна зад дебелите греди на тезгяха. Щеше да даде последен отпор тук. Възнамеряваше да отнесе със себе си колкото може повече противници.

След като зае позиция, подпря автомата на тезгяха и затърси следващата си цел през мерника за нощно виждане. Следеше прозорците и вратата. Бързо се справи с фокусирането на мерника. За момент зърна някакъв мъж в далечината, на поляната. Макар да не представляваше непосредствена заплаха, безумните му действия грабнаха за момент вниманието ѝ.