— Нещата напредват с главоломна скорост — продължи Лиза. — Една лаборатория вече успя да създаде първата синтетична клетка. А миналата година биолози създали изкуствена хромозома, като създали функциониращи живи дрожди от нищото, с празнини в ДНК, където възнамеряват в близко бъдеще да вмъкнат специални добавки.
— Дизайнерска мая. Страхотно!
Лиза сви рамене.
— Има и по-мрачни последици от излизането на духа от бутилката. Не бива да се тревожим само за случайно изтичане на микроорганизми. Четох за една стартираща програма, в която група предприемчиви млади биопънкове ти изпраща срещу четирийсет долара сто семена на бурен, който включва светещ ген.
— Светещи бурени? Защо?
— Преди всичко за майтап. Искат техните спонсори да разпространяват семената. Вече имат пет хиляди поддръжници, което означава над петстотин хиляди синтетични семена, които в близко бъдеще могат да бъдат разпръснати из Съединените щати.
Пейнтър знаеше, че подобни акции са само върхът на опасен айсберг. Генерал Меткаф, началникът на АИОП и негов шеф, беше изразил един от най-големите страхове на силите за сигурност — колко уязвими са американските лаборатории за чужди агенти. Някоя терористична организация би могла с лекота да вкара студент или докторант в някой център за разработка на биологични оръжия, за да се сдобие със смъртоносен патоген или да получи необходимото обучение, за да открие собствени лаборатории.
Пейнтър се загледа в обвитите в мъгла планини.
„Дали тук не се е случило нещо подобно? Дали не става въпрос за терористичен акт?“
Точно за да отговори на този въпрос, както и за да види обекта с очите си, генерал Меткаф бе наредил на Пейнтър да отлети за тази откъсната база на морските пехотинци. Планинският военно-тренировъчен център бе станал официален център за следене на катастрофата. Пейнтър трябваше да координира действията с командира на центъра, в който вече се събираха специалисти.
Можеше да остави Лиза, но нейните знания и проницателност вече се бяха доказали като безценни. Освен това тя бе настояла да дойде — очите ѝ буквално сияеха от новото предизвикателство. Той хвана ръката ѝ и пръстите им се преплетоха. Как би могъл да откаже каквото и да било на бъдещата си съпруга?
Това угаждане беше донякъде причината да си имат компания. Джош Къмингс, по- малкият брат на Лиза, седеше в пилотската кабина, водеше оживен разговор с екипажа и в момента сочеше пистата долу. Това бе главното летище в базата. В миналото младият мъж често бе идвал тук и това беше другата причина да дойде с тях.
Също като сестра си Джош беше строен и рус. Човек лесно можеше да го вземе за типичен калифорнийски сърфист, но страстта на Джош не бе толкова към морето и слънцето, колкото към височините и отвесните скали. Той бе запален планинар, изкачил повечето най-високи върхове на света за своите двайсет и пет години, като трупаше възхвали за уменията си и дори бе започнал малък бизнес от няколкото си патента за планинско оборудване.
В резултат на това бе установил делови връзки с базата като цивилен консултант. Дори носеше едно от червените кепета на инструктор от Планинския военно-тренировъчен център, известни просто като Червените шапки. Малцина цивилни спечелваха правото да ги носят и да учат войниците на тънкостите на оцеляването в планината. Това бе свидетелство за уменията на Джош.
Но като се изключеше кепето, малцина биха взели Джош за морски пехотинец. Косата му бе дълга до раменете и като цяло той се отнасяше неуважително към висшестоящите. Облеклото му също бе всичко друго, но не и военно. Под якето от овча кожа (което бе спечелил от един шерп на покер в палатка по склоновете на К2 по време на снежна буря) Джош носеше сива термоблуза с логото на компанията му — силует на планински върхове, най-високият от които стърчеше в средата. Определено приличаше на свит юмрук с изправен среден пръст.
И определено не беше одобрен от военните.
През по-голямата част от годината Джош живееше с раница на гърба, но се бе върнал за сватбата и бе настоял да дойде със сестра си в базата. Пейнтър се бе съгласил без никакви резерви. Джош познаваше по-голямата част от персонала и можеше да гарантира за Пейнтър и така да замаже напрежението от факта, че Сигма е дошла неканена на тяхна територия. Освен това Джош познаваше много добре терена от тренировките в миналото, а подобно нещо можеше да се окаже полезно.
Джош демонстрира това сега.
— Кацнете в северния край на пистата — надвика той шума на двигателите. — Там има по-малко пясък. Точно там морските пехотинци правят повечето си упражнения по ВИК.