— Ама как...?
Той й се ухили и съвършените му зъби лъснаха.
— Наши хора непрекъснато летят до езерото Моно и обратно, за да координират евакуацията. Твой приятел решил да ти прати нещо от Лий Вининг преди градчето да бъде евакуирано. Решил, че може да си гладна след цялото това вълнение.
Само един човек знаеше къде се намира.
Усмихна се за първи път от цяла вечност, както ѝ се стори.
— Бил! Ако беше тук, щях да го нацелувам!
Очите на Дрейк проблеснаха дяволито.
— Ако искаш, мога да му предам целувките?
— Какво ще кажеш просто да си поделим картофките? — Тя тръгна към едно бюро.
— Ами ребърцата?
— Не. Те са си само за мен.
Седнаха един срещу друг на едно бюро. Джена бързо откри, че апетитът ѝ се връща.
Беше се справила с половината ребърца, а Нико бе опрял глава на коляното ѝ и я гледаше с надежда, когато вратата се отвори отново.
Влезе цяла група непознати. Явно това бяха хората от Вашингтон. Макар да ги бе чакала толкова дълго, на Джена ѝ се прииска да бяха дошли по-късно.
Избърса мазните си пръсти.
Дрейк бързо скочи и застана мирно — командирът на базата също беше дошъл.
— Свободно, Дрейк. — Командирът, полковник Бозман, беше към шейсетте, със сребриста коса като орела над разноцветните ленти на ризата му с цвят каки. Погледът му се спря върху недоядената храна. — Не исках да ви прекъсвам, госпожице Бек, но това е директор Пейнтър Кроу от АИОП. Той има някои въпроси към вас, преди да ви върнем при колегите ви рейнджъри.
Двамата спътници на мъжа също бяха представени. Несъмнено бяха роднини, най- вероятно брат и сестра, може би дори близнаци, но Джена съсредоточи вниманието си върху мъжа начело — Кроу. Беше чернокос, с един-единствен снежнобял кичур, прибран зад ухото. Цветът на кожата му несъмнено говореше за индианска жилка, но пронизващите му сини очи намекваха и за европейска кръв. На Джена ѝ се искаше да му се озъби, но нещо в него я накара да притихне. Може би намекът за дружелюбна усмивка или интелигентният блясък в очите му. Човекът определено не беше досаден бюрократ или високомерен агент от някоя служба.
Въпреки това откри, че ръката ѝ докосва телефона в джоба ѝ.
„Искам отговори“.
Кроу се обърна към полковника.
— Можем ли да останем насаме?
— Разбира се. — Бозман даде знак на Дрейк. — Да ги оставим.
Дрейк го последва навън, но не и преди да чукне юмрук в юмрука на русокосия мъж, който стоеше до вратата.
— Радвам се да те видя, Джош.
— Иска ми се да беше при по-добри обстоятелства.
— И на мен. — Младият мъж се ухили широко. — Но затова ни плащат големите мангизи, нали така?
След като двамата морски пехотинци излязоха и вратата се затвори, Кроу отново обърна пронизителните си очи към Джена.
— Госпожице Бек, натрупало ви се е доста, но се надявам да ми дадете някаква допълнителна информация за случилото се тази вечер. Разкажете ми какво стана, колкото се може по-подробно. Особено съм любопитен за хората, които са ви атакували на хълма.
Джена не отстъпи.
— Не и преди да ми кажете какво всъщност е ставало в изследователската станция. Работата им изложи на опасност целия район. Застраши не само крехката екосистема, за чието образуване са били необходими хилядолетия, но и живота на мои приятели и колеги.
— Иска ми се да можех да ви кажа — отвърна той.
— Иска ви се или няма да ми кажете?
— Ако трябва да съм честен, не знаем точно естеството на работата им. Базата е била ръководена от доктор Кендъл Хес, който бил доста потаен тип.
Джена се намръщи, когато чу името на астробиолога, който бе идвал при езерото Моно. Припомни си разговора им на чаша кафе в „Боди Майк“. Дори тогава ѝ бе направило впечатление колко е сдържан и как внимателно подбира думите си.
— Срещала съм се с него — призна тя. — Събираше проби от тинята по дъното на езерото.
Кроу се обърна към спътницата си, Лиза Къмингс. Двамата се спогледаха мълчаливо, сякаш преценяваха дали тази подробност е важна, или не.
Джена ги гледаше и се намръщи още повече.
— Върху какво е работил доктор Хес?
Кроу отново се обърна към нея.
— Знаем със сигурност само, че е изучавал и експериментирал с екзотични форми на живот.
— Екстремофили — каза Джена, припомняйки си подробности от разговора им. — Каза, че търсел необичайни организми, бактерии и протозои, развили уникални стратегии за оцеляване в сурови условия.
Лиза пристъпи напред.
— По-конкретно е изучавал биосферите в сянка — среди, в които биха могли да съществуват нестандартни форми на живот. Смятаме, че интересът му в тази област е започнал, след като учени от НАСА открили в езерото Моно бактерии, способни да живеят в богата на арсеник среда.