Джена разбра.
— Значи затова е избрал това място.
Кроу кимна.
— Може би за да продължи проучването и дори да направи стъпка по-нататък. Смятаме, че може да се е опитвал да създаде нещо ново, нещо, което никога не е съществувало на нашата планета.
— И го е изпуснал.
— Така смятаме, но не знаем дали става дума за техническа злополука, лабораторна грешка или нещо... злонамерено.
Джена потупа Нико. Той беше спокоен и отпуснат до нея, не показваше никакво напрежение. Определено не беше нащрек в присъствието на тези непознати. През годините се беше научила да се доверява на преценката му. Освен това тя самата не долавяше хитруване в държането на тримата и оценяваше готовността им да споделят информация.
Реши да рискува и се разкри мъничко.
— Не мисля, че е било злополука, директор Кроу.
— И Пейнтър бива. Но защо смятате така?
— Видях някакъв хеликоптер да напуска базата между подаването на сигнала за бедствие и момента, когато всичко отиде по дяволите. Същият хеликоптер остави група наемници на хълма. Явно са ме забелязали как бягам от отровния облак.
— И са ви подгонили, за да елиминират единствения свидетел.
Тя кимна.
— Бяха на косъм да успеят.
— Можете ли да опишете хеликоптера? Забелязахте ли някакви отличителни знаци или числа?
Тя поклати глава.
— Не. Но го снимах.
Леко се развесели, когато видя смаяните им физиономии. Докато изваждаше мобилния си телефон, им разказа какво се бе случило в градчето призрак, като внимаваше да не пропуска нито една подробност. Отвори фотоалбума и превъртя снимките. Спря на снимката на гиганта с огнепръскачката.
— Този тип ми се стори водач на групата.
Пейнтър взе телефона и увеличи лицето му.
— Много добре сте го снимали. Чудесна работа.
Джена изпита гордост.
— Надявам се да го има в някоя база данни.
— И аз се надявам. Определено ще го пуснем през софтуера за разпознаване на лица както тук, така и зад граница. Ще пуснем и снимката на хеликоптера в бюлетините на правоприлагащите органи в целия Югозапад. Не може да са отишли много далеч.
— Освен това имат пленник — каза тя. — Един от учените. Или поне носеше бяла лабораторна престилка. Опита се да избяга, но онзи с огнепръскачката го хвана, замъкна го обратно в хеликоптера и отлетяха.
Пейнтър вдигна поглед от телефона.
— Успяхте ли да снимате пленника?
— За жалост не. Вече бях закачила телефона на нашийника на Нико. — И потупа хъскито по хълбока.
Пейнтър се вгледа по-внимателно в нея и заговори, сякаш четеше мислите ѝ.
— Нека позная. Надявали сте се, че след като ви убият, ще се махнат. И че по-късно някой ще намери Нико и телефона ви.
Джена бе впечатлена. Изобщо не бе споменавала за това, но този човек въпреки всичко се беше досетил.
— Ако са отвлекли някого, лично аз залагам, че става въпрос за доктор Хес — обади се Лиза. — Той е бил най-важната цел в базата.
Пейнтър се обърна към Джена.
Тя сви рамене.
— Не мога да кажа дали беше той. Всичко стана толкова бързо, а и не успях да видя добре лицето му. Но е възможно да е бил доктор Хес. Има обаче и още нещо. Който и да е бил, той се опита да побегне към отровния облак, преди да го заловят отново. Сякаш предпочиташе да умре вместо да го отведат.
— Което означава, че пленникът сигурно знае тайни, които не е искал да разкрива на врага. — Пейнтър изглеждаше разтревожен.
— Какви тайни? — попита Джена.
— Точно това трябва да разберем.
— Искам да помогна.
Пейнтър я изгледа.
— Признавам, че бихте могли да ни помогнете в първоначалното разследване. Може да има някоя подробност, която сте пропуснали или не сте сметнали за важна. Но трябва да ви предупредя, че ще е опасно.
— Вече е опасно.
— Смятам, че ще стане много по-лошо. Започналото тук най-вероятно е само върхът на нещо по-голямо и много по-смъртоносно.
— В такъв случай съм късметлийка, че имам помощник. — Джена сложи ръка върху главата на Нико и той тупна с опашка, готов на всичко. — С какво започваме?
Пейнтър погледна доктор Къмингс.
— По зазоряване влизаме в отровната пустош. Ще търсим следи, които биха могли да ни посочат какво се е объркало.
— И вероятно какво се е измъкнало — добави спътницата му.
Джена изстина. Сама се беше набутала в капана, от който току-що се беше измъкнала.