Выбрать главу

„В какво се забърках?“

7.

28 април, 03:39

Арлингтън, Вирджиния

— Защо все се забиваме в някое мазе? — попита Монк.

Грей погледна най-добрия си приятел и колега. Намираха се в подземните нива на новата щабквартира на АИОП на Фаундърс Скуеър в Арлингтън, Вирджиния. Бяха дошли с доктор Лусиъс Рафи. Отделът за биологични технологии заемаше по-голямата част от седмия етаж. Горе директорът на ОБТ продължи да се обажда и да се опитва да намери посред нощ някой, който знае по-подробно за изследванията, провеждани в станцията в Калифорния.

Междувременно двамата си имаха своя работа долу.

— В твоя случай — отвърна Грей и разкърши врат пред работната станция — ти е писано или да бъдеш натикан в някое мазе, или да висиш от камбанария.

— Квазимодо ли ме наричаш? — Монк го изгледа намръщено от съседната станция.

— Определено ти расте гърбица.

— От това, че по цял ден мъкна две момичета в ръцете си. Всеки би се изгърбил от подобно нещо.

Третият от групата изсумтя раздразнено, наведе се над клавиатурата и затрака бързо. Кат беше пратила Джейсън Картър да направи анализ на файловете и логовете на базата, да прерови планини от данни, инвентарни списъци и безброй имейли за някаква следа, която да им подскаже какво всъщност е ставало в Калифорния.

Тримата се бяха затворили в главния информационен център на АИОП — малко помещение с прозорец, от който се виждаха редици черни компютри с размерите на хладилник. Стените на подземното ниво бяха дебели един метър и изолирани срещу всякаква форма на електронно проникване или атака.

— Май намерих нещо — каза Джейсън и вдигна зачервените си очи. До лакътя му имаше празна чашка от „Старбъкс“. — Пуснах търсене през масивите, като използвах името на доктор Хес и номера на социалната му осигуровка. Добавих и „неогенезис“.

— И какво откри?

— Търсенето изплю няколко терабайта информация. Ще ни трябват дни да я пресеем цялата. Затова включих към търсенето „VX газ“.

— Един от токсините, използвани като контрамярка от базата ли?

Джейсън кимна.

— Да. Реших, че тези файлове може да споменават организма, който е трябвало да убие отровата. Но вижте първата папка, която се появи.

Грей и Монк отидоха при работната му станция и прочетоха името на папката:

D.A.R.W.I.N.

— Какво е това, по дяволите? — промърмори Монк.

— Папката е огромна — каза Джейсън. — Прехвърлих набързо първите няколко файла. Повечето се отнасят за Британския антарктически институт. Това е основната им организация, занимаваща се с изследване на континента. Първият документ е отбелязан и описва успеха им при съживяването на някакъв антарктически мъх отпреди хиляда и петстотин години.

Грей разбираше защо това би заинтересувало учен като Хес, който се интересува от екзотични форми на живот.

— Но вижте подпапката „История“ — каза Джейсън. — Отворих я с надеждата да намеря някаква информация за това как британската научна група е свързана с изследванията на доктор Хес в Калифорния. А вместо това вижте какво открих.

Щракна върху иконата на папката и на екрана се появи серия карти. Той щракна на първата, отбелязана като PiriReis_1513.

— Чувал съм за тази карта — каза Грей и се наведе към екрана. — Не е съвсем история. Един турски мореплавател, Пири Рейс, я начертал върху кожа на газела през 1513 година. На нея се виждат бреговите линии на Африка и Южна Америка, както и най-северната част на Антарктида.

Грей прокара пръст по крайбрежието в долната част на екрана.

— Какво ѝ е необичайното на тази карта? — попита Монк.

— Антарктида е била открита, поне официално, цели три века по-късно. По-загадъчното е, че според някои тук е показана истинската брегова линия, каквато би изглеждала без лед. — Грей го погледна. — А вероятно за последен път сушата е била свободна от лед преди шест хиляди години.

— Но всичко това е много спорно — добави Джейсън. — Много е вероятно показаната тук суша изобщо да не е Антарктида.

— Какво искаш да кажеш? — попита Монк. — Че картата е фалшива ли?

— Не — каза Грей. — Картата си е истинска, но турчинът признава в бележки по полетата, че я е съставил от по-стари карти. Така че появата на бреговата линия на Антарктида вероятно е просто комбинация от картографска грешка и съвпадение.

Монк се почеса по брадичката.