— Тогава какво прави картата сред файловете на Хес?
Грей нямаше отговор на този въпрос, но Джейсън имаше и заговори, докато тракаше на клавиатурата:
— Тази карта и няколко други в папката са отбелязани като произхождащи от някой си професор Алекс Харингтън.
Грей отново се наведе към екрана.
Джейсън бързо превъртя различни прозорци.
— Току-що го проверих в Гугъл. Палеобиолог от Британския антарктически институт.
— Палеобиолог ли? — не разбра Монк.
— Дисциплина, съчетаваща археологията и еволюционната биология. — Без да спира да пише, Джейсън добави: — И изглежда, професорът е разменил куп имейли и телефонни обаждания с доктор Хес в продължение на почти двайсет години. Имали са общ интерес към необичайните екосистеми.
Джейсън погледна Грей и повдигна вежда.
Грей го разбра. „Ако някой знае подробности за изследването на Хес, то най-вероятно е този тип“.
— Браво на теб — каза Грей. — Но трябва да споделим това с Рафи горе. Може би директорът знае нещо повече за тази връзка с британците. Можеш ли да разпечаташ файловете?
Джейсън се намръщи и извади една флашка от порта ѝ.
— Вече копирах всичко. Разпечатването ще отнеме часове. Когато стигнеш кабинета на директора, достатъчно е само да намериш порта на компютъра му и.
— Знам как да използвам флашка. Не съм динозавър.
— Извинявай. Но си поне десет години по-стар от мен. В цифровата епоха това се равнява най-малко на плейстоцен. — Джейсън скри ухилената си физиономия зад чашата от „Старбъкс“, докато се мъчеше да изсмуче последните капки кафе.
Монк тупна Джейсън по рамото.
— Сега разбирам какво намира Кат в това хлапе.
Грей прибра флашката в джоба си и тръгна към вратата, като нареди:
— Продължавай да ровиш във файловете. Може да изкопаеш още нещо, докато говоря с директор Рафи.
Мина по късия коридор, влезе в асансьора и пъхна черната си карта, върху която бе изписана сребърната гръцка буква Е, математическият символ за „обща сума“, която бе кредото на Сигма за комбиниране на най-доброто от тялото и ума за справяне с глобални заплахи. Картата изпълняваше ролята и на шперц за повечето заключени врати във Вашингтон.
Натисна бутона за седмия етаж. Докато кабината се издигаше плавно, извади телефона си и погледна дали няма съобщения от Кени за баща им. Това бе първата му възможност да провери телефона през последния час, тъй като в подземния информационен център нямаше сигнал. Въздъхна с облекчение, когато видя, че няма съобщения.
Поне нощта се очертаваше да е спокойна.
Вратата на асансьора се отвори и Грей забърза по тъмните и пусти коридори. Тук горе беше същински лабиринт, станал още по-тесен от кашоните, натрупани покрай вратите. Скелета и кофи с боя също препречваха пътя. АИОП все още се местеше от старата си централа, която се намираше на няколко пресечки оттук. Някои отдели още се намираха в предишната сграда; други или се бяха преместили, или се местеха в момента. Можеше да си представи какъв хаос цари тук през деня, но в този късен час всичко бе притихнало и спокойно.
Зави на един ъгъл и видя ивица светлина, процеждаща се от една открехната врата. Сигурно беше кабинетът на Рафи. Грей забърза натам — и груб вик го накара да спре.
Притисна се към стената.
Гласът, макар и приглушен от разстоянието, не приличаше на гласа на директора. Ръката на Грей посегна към служебния му „Зиг Зауер Р226“ в кобура под якето му. Докато пръстите му се свиваха около дръжката, чу характерното пук-пук-пук.
Вратата на кабинета се отвори и светлината нахлу в коридора. Грей приклекна и се скри зад оставен в коридора ксерокс. Надникна предпазливо и видя четирима мъже — облечени в черно и с пистолети със заглушители — да излизат и да тръгват в негова посока. Погледна назад. Най-близката врата беше на метри от него.
„Твърде далеч“.
Пресметна бързо. Пистолетът му имаше дванайсет патрона калибър 357. Всеки куршум трябваше да намери целта си, особено ако противниците имаха бронежилетки. Единственото му преимущество бе елементът на изненадата.
Затаи дъх, готов за действие.
— Другите са долу — каза в радиостанцията последният, който излезе от кабинета. — Трето подземно ниво. Тръгнете по стълбите, ние ще вземем асансьора.
Представи си Монк и Джейсън, затворени в малката стая, без да подозират за огнената буря, носеща се към тях.
Изчака първите двама да минат покрай скривалището му. Съсредоточени върху задачата си, те не го видяха зад ксерокса.
Той стреля два пъти, в главите им — после се обърна и се претърколи на открито. Прицели се към кабинета на Рафи и другите двама. Простреля първия в коляното и той падна, но въпреки болката и изненадата успя да стреля, докато падаше.