Куршумът изсвистя покрай ухото на Грей.
„По дяволите.“
Определено бяха калени професионалисти, най-вероятно бивши военни. Когато рамото на простреляния се удари в земята, Грей го застреля от упор в лицето — не можеше да поема никакви рискове.
Последният се скри зад едно скеле и откри огън. Грей лежеше проснат на пода, като използваше тялото пред себе си като щит. Куршумите се забиваха в мъртвия другар на противника или рикошираха от линолеума.
Трябваше да направи нещо преди противникът му да избяга обратно в кабинета на Рафи. Ако се съдеше по извръщането на главата му натам, той явно възнамеряваше да направи точно това — да се скрие на сигурно място и да повика подкрепления.
„Това не бива да става“.
Грей скочи и се втурна на зигзаг към позицията на противника. Куршумите рикошираха от скелето или се забиваха в стената зад целта му. Мъжът остана скрит, докато Грей продължаваше да дърпа спусъка, докато прекрачваше тялото на земята.
Накрая изстреля дванайсетия куршум — и затворът остана в задно положение.
Патроните бяха свършили.
Противникът на Грей се изправи, насочи димящото си оръжие към него и се усмихна ликуващо.
Грей пусна пистолета и докато погледът на другия се отклони да го проследи, използва разсейването му, за да вдигне другата си ръка, в която бе пистолетът, който държеше скрит зад бедрото си и който бе взел от убития на пода. Дръпна спусъка два пъти — но и един щеше да е достатъчно.
Улучи последния противник право в окото и той рухна на пода.
Грей се втурна напред и нахълта в кабинета на Рафи. Не таеше много надежда, че директорът е жив, но трябваше да провери. Откри го в стола му, със свалено сако и навити ръкави. В средата на бялата му риза бе цъфнало алено петно, на челото му също имаше дупка от куршум.
Грей овладя яростта си от безжалостната екзекуция и грабна телефона на бюрото, но веднага видя, че кабелът е прекъснат. Пое си дъх и помисли дали да не потърси друг телефон; но дори да намереше, не беше запознат достатъчно със системата, за да знае как да се свърже с подземното ниво. А тъй като долу нямаше сигнал, мобилният му телефон бе безполезен.
Трябваше да намери начин да предупреди Монк и Джейсън.
04:04
— Може пък ловците на митове да грешат за картата на Пири Рейс — каза Джейсън и разкърши рамене. Пое дълбоко дъх, за да скрие нервността си, че дава собствено заключение. Знаеше за делата на командир Пиърс и партньора му в миналото и се чувстваше много извън класацията.
„Аз съм просто един прехвален компютърджия“.
Въпреки това инстинктът му казваше, че онова, което е открил, може и да е важно.
— Какво искаш да кажеш? — попита Монк и се прозя така, че челюстта му едва не се откачи. Седеше с вдигнати на съседното бюро крака.
— По-добре виж това.
Монк измърмори под нос — нещо за хлапетата, които все го будели. Свали крака на земята и плъзна стола си до Джейсън.
— Какво намери?
— Преглеждах другите исторически карти в папката от Британския антарктически институт и четях бележките на професор Харингтън за тях.
— Палеобиологът.
— Същият. — Джейсън прочисти гърлото си. — Има още две карти на Антарктида, начертани двайсетина години след картата на Пири Рейс от 1513 година. Едната е от някакъв тип на име Оронтеус Финеус, а другата от Герардус Меркатор.
— Обърни внимание, че и на двете Антарктида е показана без лед — каза Джейсън. — Харингтън отбелязва също, че картите показват планински вериги и върхове, които в момента се намират под ледниците и не би трябвало да са се виждали през шестнайсети век. Освен това показват някои фини детайли от континента, като остров Александър и Море Уедъл.
Монк се почеса по челото.
— И и двете са били съставени векове преди континентът да бъде официално открит.
— Да. И много хилядолетия след като бреговете на Антарктида са били сковани от лед. Има и една карта от 1739-а от френски картограф на име Буше.
— На нея Антарктида е представена като две суши, разделени от река или море. Това наистина е така. Макар континентът да изглежда като единна суша, ако махнеш леда, ще видиш, че всъщност представлява планински архипелаг, разделен на две основни части — Малка Антарктида и Голяма Антарктида. Тази подробност не е била известна преди сеизмичното картографиране, направено от Американските военновъздушни сили през 1968 година.