— А тази карта е от осемнайсети век?
— Точно така. — Джейсън не можеше да скрие вълнението си.
— Но какво общо има това с изследванията на доктор Хес в Калифорния?
Въпросът помрачи ентусиазма на Джейсън.
— Не знам, но в тази папка има още много материали от професор Харингтън, някои от които са от времето на Втората световна война. Повечето от тях са доста цензурирани. Ще ми трябва време да ги прегледам всички.
— Май ще ти трябва буре кафе, когато се върнем в централата на Сигма.
Джейсън се бе примирил с този факт и продължи по темата:
— Май като става въпрос за загадки около Антарктида, по-добре да се заема аз, отколкото някой друг.
Монк го изгледа.
— Какво искаш да кажеш?
— Кат... тоест капитан Брайънт... не ти ли е казвала?
— Жена ми не ми казва много неща. Повечето за мое собствено добро. — Монк му се закани с пръст. — Така че изплюй камъчето, хлапе.
Джейсън впери поглед във вдигнатата му ръка и забеляза леко неестествения ѝ блясък.
Ръката беше протеза, но зловещо приличаше на жива — не бяха пропуснали дори косъмчетата. Джейсън знаеше как Монк е изгубил ръката си и го уважаваше още повече заради това. След случая АИОП бяха заместили изгубената ръка с това чудо на биоинженерството, включващо сложна фина механика и системи, позволяващи обратна връзка и хирургически точни движения. Джейсън беше чувал също, че Монк може да отделя ръката и да я контролира дистанционно през контактните точки на титановия маншет, хирургически прикрепен към китката му.
Страшно му се искаше някой ден да види подобно изпълнение.
— Ако си зяпнал... — предупреди го Монк с леко ръмжащ глас.
— Извинявай.
— Спомена, че имаш връзка с Антарктида.
— Навремето живях там, но беше доста отдавна. Майка ми, пастрокът ми и сестра ми още са там... недалеч от станция Макмърдо.
Монк го изгледа с присвити очи. Усещаше, че това не е цялата история, че има премълчани приключения, но не задълба.
— Значи с твоя опит може ти да разговаряш с онзи Харингтън. Научи какво знаят британците.
Джейсън се поободри. Открай време искаше да се захване с работа на терен и това можеше да е нужното му начало. Беше готов на всичко, което можеше да го спаси от дънни платки, логически вериги и разбиващи кодове алгоритми.
Някаква врата в коридора се хлопна.
Монк се изправи.
Джейсън го погледна през рамо.
— Май командир Пейнтър се връща.
„Да се надяваме с някакви по-интересни задачи от разглеждането на карти“.
— Хлапе, имаш ли оръжие?
Джейсън едва сега забеляза колко напрегнат е Монк. От небрежното му поведение не беше останала и следа.
— Не... — заекна той.
— Аз също нямам, но това беше вратата на стълбището. Не на асансьора. Не ми се вярва Грей да е решил да тренира в такъв късен час.
До тях достигна тежкият тропот на множество кубинки.
Монк се обърна към Джейсън. Лицето му бе сериозно до смърт.
— Отворен съм за свежи идеи, хлапе.
04:06
Грей действаше бързо. Всяка секунда бе от значение.
Докато бързаше по коридора на седмия етаж, събра резервните пълнители на убитите, като се увери, че стават за оръжието, с което се беше сдобил. Не знаеше колко са другите долу, но нямаше намерение да рискува. При престрелка разликата между живота и смъртта можеше да е един патрон.
— Слизам надолу — каза той, стиснал телефона между рамото и ухото си. След като беше открил Рафи мъртъв, веднага се бе обадил в Сигма за помощ.
— Ще ти пратя екипи колкото се може по-бързо. — Кат бе напрегната, но въпреки че съпругът й бе изложен на опасност, оставаше съсредоточена. — Внимавай.
— Ще внимавам само толкова, колкото е необходимо.
Затвори и продължи по коридора. Спря, колкото да вземе един чук от кутия с инструменти. Въпреки усилията на Кат според преценката му помощта щеше да пристигне най-рано след няколко минути.
„Твърде късно за Монк и Джейсън“.
Отиде до пожарната сигнализация на стената и дръпна червения лост. Моментално зазвъня аларма. Целта му беше да внесе смут у врага и евентуално да го накара да побегне. Ако не успееше, поне щеше да ги накара да се разбързат и може би да направят необмислени грешки.
Пък и шумотевицата щеше да прикрие собственото му приближаване.
Отиде при асансьорите — знаеше, че стълбището се охранява — и влезе в същата кабина, с която се беше качил. Натисна бутона на един долен етаж, но веднага щом кабината тръгна, натисна стопа. Вътре също зазвъня аларма, но тя бе заглушена от много по-силната врява на противопожарната система.