С помощта на козия крак на чука отвори вътрешната врата на асансьора. Както се беше надявал, кабината бе спряла малко преди шестия етаж и горната половина на външната врата се виждаше. Пресегна се, дръпна закопчалката, за да отвори вратата ръчно, и изпълзя от кабината — след което се обърна и се пъхна под спрелия асансьор.
Откритата шахта зейна под него.
Прехвърли се на аварийната стълба на стената отляво. Плъзна се надолу, без да използва скобите. От време на време намаляваше скоростта с ръце и крака, като броеше летящите покрай него етажи. За двайсет секунди стигна нивото, отбелязано като L3.
Като се държеше с една ръка, дръпна закопчалката да отвори вратите и се хвърли навън веднага щом те се разделиха. Плъзна се по колене, като се извъртя към вратата на стълбището. Както бе подозирал, там стоеше стрелец, който придържаше вратата с крак и наблюдаваше стълбите.
Грей вече беше извадил отмъкнатия пистолет, който още беше със заглушителя си, и простреля мъжа в главата. Оръжието не изгърмя, а само се изкашля. Грей бързо го насочи към информационния център.
Там се движеха сенки и се чуваха приглушени гневни гласове.
— Може изобщо да не са били тук — рязко каза един от неканените гости. — Онзи горе може да е излъгал, че има и други.
Грей издиша с облекчение. Значи не бяха открили Монк и Джейсън. Може би те двамата вече бяха някъде горе. Но той трябваше да е сигурен, особено след като друг властен глас излая:
— Свършва ни проклетото време!
— Готово! — каза друг глас. — Вкарах червея в сървърите. Ще изтрие всички файлове тук и резервните копия.
— Тогава поставете последните заряди и да се махаме!
Пожарната аларма продължаваше да звъни. Грей тръгна по коридора към отворената врата на информационния център. Надзърна бързо вътре, след което се скри.
„Четирима“.
Всички гледаха през прозореца към редиците сървъри в съседното помещение.
„Там явно има и други, които поставят експлозивите“.
Задачата им очевидно беше да компрометират сървърите. Представи си Лусиъс Рафи горе. Вероятно неколцината охранители в сградата бяха сполетени от същата участ. Дали директорът просто се беше оказал на неподходящото място в неподходящото време, или екзекуцията му е била част от плана на щурмовия отряд? Преди час беше научил от Пейнтър за опита за отстраняване на единствения свидетел на събитията в Калифорния. Беше ли тази атака част от това, опит да се заличат всички следи, водещи към онази база?
Нямаше как да знае — с изключение на това, че онзи с властния глас май говореше с британски акцент. Спомни си, че Джейсън беше открил връзка между работата на доктор Хес и някаква изследователска група в Англия.
„Може да е просто съвпадение, а може и да не е“.
— Всичко е готово! — обади се глас от сървърното помещение.
— Изнасяйте се — нареди лидерът. — И по-бързо, че иначе ще си останем тук.
Грей се спотайваше до вратата зад едно кошче за боклук. Беше почти напълно открит, но се надяваше, че в бързината да се махнат оттук няма да го забележат.
Както очакваше, мъжете изскочиха от стаята и се втурнаха към стълбището — където в сенките лежеше тялото на постовия.
Грей нямаше почти никакво време.
Веднага щом последният изхвърча от стаята, Грей се претърколи на кълбо в информационния център, затръшна вратата и я заключи с картата си.
От коридора се чу къс откос.
Грей се изправи и погледна през бронираното стъкло.
В коридора светна фенерче и той видя струпалите се около падналия си другар мъже. Най-високият от тях — здравеняк с изсечени аристократични черти — се обърна и погледна право към Грей.
Погледите им се срещнаха. Очите на мъжа горяха от ярост.
Един от другите го докосна по рамото и си посочи часовника. Явно нямаха време да изкарат Грей от заключената стая — вдигнатите по тревога екипи приближаваха, а експлозивите всеки момент щяха да се задействат.
Лидерът махна на другите да тръгват, хвърли на Грей още един кръвнишки поглед и забърза нагоре.
Грей се обърна и отвори вратата на сървърната стая. Къса метална стълба се спускаше към добре охладеното изолирано помещение. От върха ѝ Грей огледа високите черни компютри. Видя закрепените експлозиви С-4, чиито таймери отброяваха оставащите 90 секунди до взрива, и изрева:
— Монк! Джейсън!
Вратата на една от големите като хладилник машини на задния ред се отвори и Монк и Джейсън буквално изпаднаха от нея на пода.
„Слава богу.“
Замаха им с ръка.
— Размърдайте си задниците!
Двамата се затичаха между сървърите и изкачиха стъпалата до информационния център.
Грей прокара картата си през четеца на изхода и отключи вратата.
Монк тупна Джейсън по гърба.
— Бърза мисъл имаш, хлапе.
Джейсън едва не падна.
— При сървърните помещения често се случва да се презапасяват — обясни той. — Често има празни стендове за бъдещо разширяване. Реших, че в АИОП може да е същото.
Грей ги поведе навън и спринтира към стълбите.
— Насам.
Стигна вратата на стълбището, но не откри там никакво тяло, а само локва кръв.
— Май си имал проблем да стигнеш до нас — каза Монк, когато видя кръвта.
— Горе също имаше хора. Убиха доктор Рафи.
Монк изруга. Втурнаха се нагоре, като спринтираха от площадка към площадка.
— Някаква представа кои са?
— Взели са тялото долу, но на седмия етаж има още четири. Може би ще успеем да ги идентифицираме.
„Ако сградата остане цяла след взрива“.
Изхвърчаха на партера и се втурнаха през лобито. Грей забеляза безжизнената фигура на един от охранителите зад бюрото му. Гневът отново пламна в него. Представи си лицето на лидера и мислено му обеща да си разчистят сметките.
Но това трябваше да почака.
Блъсна външната врата и се втурнаха навън. Когато стигнаха тротоара на Норт Рандолф Стрийт, глух грохот разтресе земята. Някои от прозорците на долните етажи се пръснаха и черен пушек забълва в нощта.
В далечината отекна хор на сирени.
Монк въздъхна тежко.
— Е, край на голямото местене на АИОП.
Грей ги отведе, като остави разчистването на идващите спешни екипи. Искаше да се върне в централата на Сигма, но искаше също и отговори.
„Кой е изпратил този отряд... и защо?“