Замаха им с ръка.
— Размърдайте си задниците!
Двамата се затичаха между сървърите и изкачиха стъпалата до информационния център.
Грей прокара картата си през четеца на изхода и отключи вратата.
Монк тупна Джейсън по гърба.
— Бърза мисъл имаш, хлапе.
Джейсън едва не падна.
— При сървърните помещения често се случва да се презапасяват — обясни той. — Често има празни стендове за бъдещо разширяване. Реших, че в АИОП може да е същото.
Грей ги поведе навън и спринтира към стълбите.
— Насам.
Стигна вратата на стълбището, но не откри там никакво тяло, а само локва кръв.
— Май си имал проблем да стигнеш до нас — каза Монк, когато видя кръвта.
— Горе също имаше хора. Убиха доктор Рафи.
Монк изруга. Втурнаха се нагоре, като спринтираха от площадка към площадка.
— Някаква представа кои са?
— Взели са тялото долу, но на седмия етаж има още четири. Може би ще успеем да ги идентифицираме.
„Ако сградата остане цяла след взрива“.
Изхвърчаха на партера и се втурнаха през лобито. Грей забеляза безжизнената фигура на един от охранителите зад бюрото му. Гневът отново пламна в него. Представи си лицето на лидера и мислено му обеща да си разчистят сметките.
Но това трябваше да почака.
Блъсна външната врата и се втурнаха навън. Когато стигнаха тротоара на Норт Рандолф Стрийт, глух грохот разтресе земята. Някои от прозорците на долните етажи се пръснаха и черен пушек забълва в нощта.
В далечината отекна хор на сирени.
Монк въздъхна тежко.
— Е, край на голямото местене на АИОП.
Грей ги отведе, като остави разчистването на идващите спешни екипи. Искаше да се върне в централата на Сигма, но искаше също и отговори.
„Кой е изпратил този отряд... и защо?“
8.
28 април, 06:02
Планините Сиера Невада, Калифорния
„Надявам се да постъпвам правилно.“
Джена стоеше в палатката в сборния пункт извън горещата зона. Зад полупрозрачните стени изгревът беше като приглушено сияние. Вътре се носеше острата миризма на химикали и пот.
Нещо явно бе проличало на лицето ѝ, защото доктор Къмингс — Лиза, както настояваше да я нарича — дойде при нея. Двете вече бяха облечени в предпазните костюми за еднократно ползване „Тайвек“, за които се твърдеше, че са устойчиви на повечето химикали.
„Надявам се да е така“.
Като допълнителна мярка бяха инструктирани да залепят с тиксо краищата на ръкавиците към ръкавите на костюмите.
— Изглежда добре — каза Лиза, след като я огледа. — Ще ти помогна със следващия пласт.
— Благодаря.
Отидоха до яркочервените херметични костюми, които висяха на въртяща се закачалка. Вторият пласт щеше да ги покрие от глава до пети и напълно да ги изолира от външната атмосфера. Щяха да дишат с маски и бутилки кислород, закрепени на гърба им.
Помогнаха си една на друга да облекат костюмите. Джена изпита кратък пристъп на клаустрофобия при щракването на последната закопчалка и рязко си пое дъх в маската. В опит да скрие паниката си се изправи и направи няколко крачки, сякаш проверява тежестта на бутилките.
— Перчим се по пътеката, доколкото виждам. — Думите дойдоха от радиото в маските, което се задействаше с глас.
Тя се обърна. Сержант Дрейк ѝ отдаде чест, също опакован в „заешки костюм“, както се бе изразил.
— Че как иначе? — отвърна тя. — Особено когато нося последна мода.
Опита се да го каже присмехулно, но се получи по-скоро скръбно.
— Всичко ще е наред — каза Дрейк и протегна ръка да я потупа по рамото.
Тя се дръпна, уплашена да не скъса нещо.
— Костюмите са по-здрави, отколкото изглеждат — увери я Лиза.
Брат ѝ Джош стоеше зад нея, също екипиран. Други двама морски пехотинци също щяха да участват в експедицията, но от притеснение Джена вече беше забравила имената им.
Радиото изпращя и се разнесе глас:
— Транспортът е готов.
Беше директор Кроу. Намираше се на шестнайсет километра оттук, в базата на морските пехотинци, откъдето следеше мисията и координираше спешните екипи в района.
Другото му задължение — при това много важно — беше да наглежда Нико.
Хъскито вече ѝ липсваше. Отсъствието му я караше да се чувства несигурно, но никой не правеше предпазни костюми за кучета.
— Как е сигналът от камерите? — попита Лиза и помаха пред лицето си.
— Идеален — отвърна Пейнтър. — Чрез сателитната връзка мога да гледам над раменете ви как се справяте. Така че внимавайте. Следвайте съответните протоколи и избягвайте ненужни рискове.