— Обаждането е извън Боди — обясни Бил.
Джена се намръщи. „Извън Боди“ нямаше нищо освен няколко градчета призраци от епохата на златната треска и стари изоставени мини. Разбира се, с изключение на.
— Дошло е от военния изследователски център — потвърди Бил.
„Мамка му!“
— За какво са се обадили? — попита тя.
— Прослушах записа. Чух единствено викове. Не успях да различа никакви думи. После прекъсна.
— Значи може да е какво ли не или нищо.
— Именно. Може да са звъннали по погрешка, но някой трябва поне да се отбие при портала и да се поинтересува.
— И явно този някой ще съм аз.
— Тони и Кейт са при Йосемити по обаждане за пиянско буйство.
— Добре, Бил. Заемам се. Ще ти се обадя, когато стигна портала на базата. Уведоми ме, ако научиш още нещо.
Диспечерът се съгласи и прекъсна връзката.
Джена се обърна към Нико.
— Ребърцата май ще трябва да почакат, друже.
19:24
— По-бързо!
Четири етажа под земята доктор Кендъл Хес изкачваше тичешком стъпалата, следван плътно от системния си аналитик Айрини Макинтайър. На всяка площадка примигваха червени алармени светлини. Вой на сирена обявяваше тревога из целия обект.
— Изгубихме нива на сдържане четири и пет — задъхано каза тя зад него, загледана в ръчния биочетец, който показваше опасността, надигаща се отдолу.
Писъците, които ги преследваха, бяха достатъчни показания.
— Вече трябва да е във вентилационната система — каза Айрини.
— Как е възможно?
Въпросът му трябваше да е риторичен, но Айрини все пак отговори.
— Не може да бъде. Не и без огромна лабораторна грешка. Но аз проверих.
— Не е лабораторна грешка — изтърси той по-остро, отколкото възнамеряваше.
Знаеше каква е най-вероятната причина.
Саботаж.
Твърде много защитни стени — електронни и биологични — се бяха провалили, за да е нещо друго освен целенасочено действие. Някой нарочно беше предизвикал пробива.
— Какво можем да направим? — умолително попита Айрини.
Оставаше им само още един ресурс, последно средство — да се борят с огъня с огън. Но дали това нямаше да причини повече поражения, отколкото добро? Хес се заслуша в задавените викове отдолу и разбра отговора.
Стигнаха горния етаж. Не знаеше срещу какво са изправени — особено ако беше прав за саботажа — и затова спря Айрини с докосване по ръката. Видя, че по ръката и по шията ѝ вече се образуват мехури.
— Трябва да стигнеш до радиостанцията. Да подадеш сигнал за бедствие. В случай, че се проваля.
„Или ако изгубя кураж, да не дава Господ“.
Тя кимна и се помъчи да скрие болката в очите си. Това, което искаше от нея, вероятно щеше да ѝ коства живота.
— Ще опитам — каза тя. Изглеждаше ужасена.
Изгарящ от съжаление, той отвори вратата и я бутна към свързочната стая.
— Тичай!
19:34
Със силно друсане пикапът излезе от шосето на чакъления път.
Джена бе настъпила здраво газта и ѝ трябваха по-малко от двайсет минути да се изкачи от езерото Моно до щатския исторически парк Боди на 2440 м надморска височина. Крайната ѝ цел се намираше още по-високо и по-далеч.
Слънцето едва блещукаше на хоризонта. Пикапът се носеше по тъмния път, изхвърляйки чакъл изпод гумите си. Само шепа хора извън правоприлагащите служби знаеха за военния обект. Той бе изграден бързо и тихомълком. Дори строителните материали и персоналът стигаха до мястото с военни хеликоптери, а цялото строителство бе поето от военни контрактори.
Но все пак това не попречи напълно на изтичането на информация.
Обектът беше част от Развойно-изпитателното командване на военните и по някакъв начин бе свързан с изпитателния полигон Дъгуей недалеч от Солт Лейк Сити. Джена се беше запознала с онова място по интернет и видяното не ѝ хареса. Дъгуей бе полигон за изпитания на ядрено, химическо и биологично оръжие. През шейсетте хиляди овце в околността умрели при изтичане на нервнопаралитичен газ. Оттогава полигонът бе продължил да разширява границите си и сега заемаше площ от почти четири хиляди квадратни километра, два пъти повече от Лос Аламос.
„Защо им е трябвал този допълнителен обект там горе, насред нищото?“
Разбира се, имаше предположения — как военните учени се нуждаели от дълбоките изоставени мини в района, как проучванията им били прекалено опасни, за да се провеждат в близост до голям град като Солт Лейк Сити. Други излизаха с по-смахнати теории и предполагаха, че обектът се използва за секретни изследвания на извънземни — може би защото Зона 51 се е превърнала в прекалено голяма туристическа атракция.